Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 46

— Не знаех, че владееш Тайното изкуство — обади се прегракнало.

— Някога си служех майсторски с него, но покрай Тенсор ми се отщя. — Тя се наведе да огледа раните му. — Това изобщо не ми харесва… Готов ли си за още малко хирургия, летописецо?

— Не! — немощно възрази той.

Тя го вдигна и за негово учудване го прегърна.

— Ама че нощ преживя, Лиан…

И рамото го заболя, напомняйки му за непознатия натрапник посред нощ. Внезапно Лиан проумя кой се е промъкнал в къщата. Онази ръка…

— Фейеламор! — ахна той.

— Какво?! — смая се Малиен и го пусна, но го подхвана, преди Да се е свлякъл.

— Малко преди да ни нападне транксът, тук имаше друг натрапник. — Дръпна яката си и показа посинелите драскотини от нокти. — Искаше да знае къде е Каран. Според мен беше Фейеламор.

Малиен се взря в одраната кожа.

— Да, може да е от нейната ръка. Само това ни липсваше…

— Иска да докопа машината! — изсумтя Мендарк. — Значи трябва да я изпреварим.

10. Бледи сенки

Талия и Шанд потеглиха от Готрайм в ясно зимно утро. Слънцето огряваше по малко застиналия въздух — колкото предишният ден беше проклет, толкова този стана приятен. Но трябваше да газят в дълбок рохкав сняг, а пътеката към канарите си беше заледена.

— Нека внимаваме, може би пазят горе — каза Шанд. Наистина намериха следи от гашади — утъпкан сняг и пепел от огън, но не завариха никого. Притъмняваше, когато двамата зърнаха пред себе си каменния павилион до езерото.

Обиколиха, докъдето се престрашаваха, за щастие нямаше врагове. Върнаха се в павилиона след изгрева на луната, чиято тъмна половина вече се обръщаше встрани от Сантенар. Най-сетне бе свършила ендре — средзимната седмица. Не посмяха да запалят огън и вечеряха със студено, месо, хляб и плодове. Побързаха да се пъхнат в спалните си чували.

Още преди изгрев Шанд събуди Талия с докосване по рамото. Подаде й къшей хляб и чаша леденостудена вода.

По пладне стигнаха до стръмнината под амфитеатъра. Новият сняг скриваше всички предишни следи. Час по-късно Талия надникна предпазливо към Каркарон и видя, че част от кулата е рухнала, а и очертанията й бяха някак променени, сякаш нагънати и усукани от сгорещяване и топене.

— Ако не сме нащрек, кулата може да ни затрупа — отбеляза тя.

— Но изглежда празна — добави Шанд. По стените не бдяха стражи.

— Ама че потискащо място — оплака се Талия, докато изкачваха стъпалата. — Имало е от какво да полудее Басунез.

— Поначало си е бил луд, за да построи Каркарон.

Сега откриваха нов смисъл в бронзовите статуи до портата.

— Транксове… — промълви тя. — Как Басунез е опознал толкова подробно външността им?

— Оказва се, че е бил напреднал в начинанията си повече, отколкото сме искали да вярваме — задъхано изрече Шанд.

Макар че портата беше залостена, полегата купчина отломки водеше към дупка в стената. Надникнаха в първия етаж на кулата. Нищо, освен още парчетии и навети преспи.

Нагоре чудатостите се множаха. Талия сякаш виждаше стъпалата различни при всеки нов поглед. Понякога водеха надолу вместо нагоре или пък в двете посоки едновременно. А веднъж зърна с ъгълчето на окото си призрачна следа от Стената, минаваща през постройката.