Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 45

Най-лошото като че бе отминало. Малкият транкс примляскваше звучно. Очите на майката уж бяха притворени, но щом Лиан шавнеше, долавяше свирепия й поглед.

Бебето започна да суче и от втората гърда. Вече имаше доста пожизнен вид. Подритваше с мускулестите си крачета. Вдигна глава и се вторачи в Лиан. Майката изсъска доволно.

Лиан си представяше как ще послужи за играчка, за урок по анатомия. Майката старателно ще го изкорми, за да покаже най-вкусните части — черния дроб и бъбреците, още туптящото сърце. Колко ли ще го мъчи, преди смъртта да го избави?

Засега не беше по-пъргав от инвалид и не вярваше, че би избягал дори от новороденото, което проявяваше гибелно настървение. Как иначе биха оцелели тези същества в пустотата? А от майката не би се скрил никъде в къщата.

Тя се надигна внезапно и отдели бебето от гърдите си, то се разхленчи и задраска с ръце. Майката размърда рамене и гърдите се скриха под кожата. Припряно стъкми клуп, нагласи рожбата си в него и я върза на гърба си. Крилете закриха малкото.

Лиан се притисна до стената, но транксът отиде да провери барикадата пред вратата. Мудните движения издаваха колко тежко е било раждането, а и кракът пак кървеше.

Тъкмо тогава нещо връхлетя вратата и изтръгна резето, от втория удар дъските се сцепиха. Транксът се отдалечи и погледна Лиан, които отстъпи неловко, спъна се в сламеника и се просна по гръб.

Претърколи се и се опря на длани и колене в напразен опит да избяга.

Транксът го грабна, а бебето надничаше над рамото на майка си. Големият и малкият звяр се зъбеха. Лиан стисна клепачи.

Таранът се вряза в барикадата и я разпиля, хората спряха чак по средата на залата. Транксът се изправи пред тях като сбъднат кошмар и те се разбягаха. Чудовището подскочи и размаха криле над стълбата. Увиснал с главата надолу, Лиан зърна Игър и Мендарк в рамката на вратата.

Един войник метна копие, което изсвистя между краката на Лиан и той стреснато се сви на топка. Някой от двамата магьосници запрати огнено кълбо нагоре и опърли края на крило. Транксът не трепна, но Лиан усещаше с какво усилие го носи.

Крилете заплющяха още по-упорито, транксът увисна във въздуха за миг и се понесе към зеещата дупка в покрива. Малиен, Игър и Мендарк тичаха по стълбата. Мендарк отново се опита да порази врага с огън, но транксът се отклони и счупена греда се обви в пламъци.

Малиен блъсна ръката на Мендарк и от върховете на пръстите й полетя още едно лъскаво прозрачно кълбо. Следваше полета на чудовището и се издуваше. Накрая докосна крака на Лиан, обгърна тялото му и се уголеми в мехур, широк два разтега.

Малиен прошепна нещо, кълбото се покри с иглички от скреж и се втвърди. Могъщите криле изтласкваха въздуха, но кълбото опря в неравните краища на дупката и заседна.

Транксът, който вече бе стъпил на покрива, изрева сърдито. Обливаше кълбото с черните лъчи от своя жезъл, но то остана непокътнато.

Накрая се отказа, хвърли се тромаво във въздуха, мярна се под тъмната луна и изчезна нанякъде. Блестящото кълбо се спусна и се стопи в струйки дим. Лиан лежеше на пода и прасците му отново кървяха.