Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 48

— Аз пък знам — поклати глава Шанд. — Машината се е килнала и е променила пода според формата си. Нещата наистина са потръгнали съвсем зле.

Шанд доби още по-състарен и изнурен вид. Порови под палтото си, отпи дълга глътка от манерката и я предложи на Талия, но тя, отказа.

— Искам да се стопля. Ще наклада огън.

Той не отвърна нищо и Талия тръгна надолу по стълбата. Върна се омърлушена.

— Няма никакви дърва!

Шанд посочи безмълвно останките от покрива. Събраха парчетии и трески и запалиха огъня в края на залата, по-далеч от кръвта и вдлъбнатината.

— Погледни! — възкликна Талия, когато отиде да вземе още дърва. — Този нож не е ли на Каран?

Измъкна го изпод отломките. Двамата припряно разместиха гредите, да не би тялото на Каран да е отдолу.

Талия сложи котлето на огъня, за да свари яхния. Шанд си седеше и отпиваше от манерката.

— Толкова ми дотегна светът… — промълви накрая. — Трябва вече да си отида. Скоро.

Тя не се сещаше с какви думи да го утеши. Зае се да претършува Каркарон, но и този път нищо не откри. Какво й оставаше? До Шазмак имаше само няколко дни път при благоприятно време, но градът можеше да бъде защитаван и срещу всички войски на Игър. Талия се загледа към заснежените планини.

Шанд като че не бе помръднал. Огънят гаснеше в жарава, но котлето къкреше. Тя сипа щедро от гъстото вариво в металната паница и я тикна под носа на стареца. Той изгълта всичко, все едно не бе хапвал от седмица.

— Така е по-добре!

Талия се нахрани по-сдържано, макар и с не по-малко удоволствие. Изгребаха котлето до дъното. После тя натроши ледени висулки от един корниз, за да свари чай.

— Сега към Шазмак ли?…

— Не! Колкото и да съм привързан към Каран, Рулке и Шазмак са недосегаеми за нас. Ще ни следят от много левги, преди да стигнем. Да тръгваме. Не ми се ще да прекарам нощта в Каркарон.

— Вече се стъмва!

— Брей, вярно — слиса се Шанд. — Май съм дрямал.

Заваля и сняг. Вятърът пищеше през покрива и пролуките в стените. Занесоха дърва в стая по-долу, чиито стени и таван поне бяха здрави, и ги наредиха в истинско огнище. Ала колкото и да бумтяха пламъците, не топлеха много.

Махнаха се от Каркарон с изгрева и по обяд се върнаха при Черното езеро. Беше им по-приятно до огъня, но и двамата тънеха в униние.

— Все си мисля, че не оправдах доверието на Каран — сподели Талия, която отдавна мъчеха угризения.

Шанд кимна. Същите мисли не даваха мира и на него.

— Оставих се да бъда въвлечен стъпка по стъпка и всеки път си мислех, че всичко приключва. А сега съм насред разгара на събитията. Ех, какъв смисъл има в закъснялото тюхкане…

— Значи ти олекна поне малко на душата?

— Не особено, но поне съм жив и мога да се върна там, където ще съм полезен.

— А за мен в момента Туркад е най-омразното място.

— Слушай, нарочно отбягвах да те питам досега… — запъна се старецът.

— Ценя твоята деликатност, но карай направо.

— Преди време ти и Мендарк сте били… близки.

— Да, бяхме любовници, когато аз тепърва се учех да му служа, а той от векове беше сред най-могъщите хора на Сантенар. Скоро ни омръзна. Мендарк прекалено угажда на своя навик да налага волята си. Не вярвам това да е недостатък у един Магистър, но не е тъй в близостта между мъж и жена. Макар че се погрижи да получа възможно най-доброто обучение, той като че не искаше да стигна до истинско майсторство. Моите успехи му бяха неприятни, за разлика от напредъка на другите му помощници. А след Хависард…