Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 44

Седеше и гледаше тази чужда за света му твар. По навик запомняше всяка подробност, за да я вложи в сказанията си — гримасите, подгъващите се от болка крака, все по-гръмките стонове. След едно особено изтерзано охкане транксът приклекна и започна да диша тежко през издутите си като тръбичка устни.

И чак тогава Лиан се досети какво се случва пред очите му. На това същество му предстоеше да роди. През цялото време бе търсило някое безопасно убежище със заблудата, че на Сантенар се вихри същата безмилостна касапница както в пустотата. Но защо го бе пощадило?… Ами да! Нали трябва да се нахрани след изтощителните усилия или — което беше още по-гнусно — да засити с него глада на рожбите си.

Веднъж бе наблюдавал как котка учи малките си да ловуват и убиват. Играеше си с мишката, дебнеше я, а дребното животинче само тичаше насам-натам в сляп ужас. И към края на урока пухкавите мили котенца се бяха превърнали в хищници с окървавени муцуни, а мишката — в разкъсана бучица на пода. Такава участ ли бе подготвена и за Лиан?

Транксът изръмжа протяжно, звукът секна рязко и измежду краката се изля същински поток от розова течност. Лиан зяпаше в захлас и погнуса как се надига и спада огромният корем. Не бе виждал как ражда дори някое домашно животно. Транксът започна да вие вледеняващо, по едното бедро се плъзна кървава струя. Грабна късия си жезъл и насочи черния лъч към раната, която се затвори. Изпъшка пак и между краката се подаде глава.

Но раждането не продължи въпреки страхотните напъни и викове, от които кънтяха стените. Зелени капки, може би пот, покриваха гъсто лицето и гърдите на огромното създание. Родилните мъки се проточиха повече от час и транксът премаляваше забележимо. Лиан се чудеше какво ли си мислят хората отвън.

Процепът в капака на прозорец изсветля. Сигурно се зазоряваше. На Лиан му се виеше свят от недоспиване. Но въпреки заплахата, въпреки увереността, че накрая ще бъде погълнат мръвка по мръвка, въпреки загиналите заради този звяр, не остана равнодушен към страданията на транкса.

Отвън блъснаха здравата по вратата. В последвалата тишина се надигна гълчава на множество гласове. Изглежда Мендарк, Игър и целият им отряд се бяха върнали.

Поредният могъщ тласък, придружен със стонове… и затруднението свърши. Бебето се измъкна и тупна на пода. От тялото на майката пак шурна кръв с цвят на тъмен пурпур. Транксът отново си помогна с жезъла. Сряза пъпната връв и взе рожбата си на ръце. Бебето имаше огромна за размерите си глава със същия костен гребен отгоре, само че още мек. Ръцете и краката му провисваха. Майката го плясна и крайниците се раздвижиха слабо, малкият транкс заскимтя.

Майката го остави настрана, сви ръце пред себе си и ги разпери рязко. Яката като броня кожа се разтвори и се показаха бледорозови гърди. Малкото се заизвива и подуши жадно. Веднага бе вдигнато да суче.