Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 43

Чудовището настъпваше, измъкна изпод пояса си боздугана. Малиен го пресрещна с жест на лявата ръка. Във въздуха изникна блестящо кълбо. Транксът оголи зъби, замахна и шиповете пръснаха като на шега мехура с ослепителен виолетов проблясък. Той се хвърли напред.

За миг преодоля над три разтега. Ноктите му се плъзнаха по треските, но зъбатата топка полетя към лицето на Малиен. Тя изви тяло точно навреме и от пръстите й се появи ново кълбо. То кривна към транкса и се пукна в яркозелена светлина при допира с гърдите му.

Чудовището изстена тихо и се обви с ръце, но веднага се напрегна за нов скок.

— Малиен, махни се оттам! — дрезгаво помоли Лиан.

Тя побягна към стълбата. Третото кълбо, сътворено от ръката й, подпали преградата от дървени отломки.

— Да ви няма! — викна тя към събралите се хора. Разперените криле се закачаха в стените на коридора, но пренесоха транкса през пламъците. В бъркотията някой събори фенера.

— Излизайте от къщата! — не млъкваше Малиен. — И преградете вратата!

Транксът прескочи през огъня и го закри с могъщите си криле. Лиан се просна на последните три стъпала и удари разранените си глезени в някакъв ръб. Болката го погълна, направи го напълно безпомощен. Едва дочака да намалее поносимо и запълзя слепешком, без да осъзнава, че се е отдалечил от целта. Главата му се чукна в стена. Зашеметеният Лиан продължаваше да напира в нея.

— Къде е Лиан?! — стигна до ушите му вопълът на Малиен.

Транксът прехвърча през залата като сянка и затръшна вратата под носа на хората, готови да нахълтат отново. За броени секунди я запречи с тежки скринове и счупени греди, върху които сложи и камъка. После залости и капаците на тесните прозорци.

Лиан се облегна на стената. От глезените му пак течеше кръв. Не би могъл да побегне дори за да си спаси живота.

Транксът се отдръпна от вратата и огледа барикадата, килнал глава встрани. Явно остана доволен, защото се обърна към Лиан, направи крачка и се закова на място. Притисна с длани корема си, по който мина вълна на гърч, после продължи нерешително към човека, без да отделя поглед от него.

Лиан не шавна. За година и половина оцеля въпреки многото опасности, преодоля наглед непосилни препятствия. Беше готов да посрещне невъзмутимо и наближаващата си гибел.

Чудовището го сграбчи за ризата и го вдигна високо. Пожарът гаснеше, транксът извади късия жезъл и плъзна тъмния му лъч по цялото тяло на плячката. Изведнъж пак се преви в спазъм, изтърва Лиан, но го улови, преди да е пльоснал на пода. А след това изуми младежа, като просто го захвърли на сламеника при стената.

Изглежда вече не се стремеше да утоли глада си, нито пък откри някаква заплаха в него. Естествено — в момента Лиан не намираше сили да се пребори и с червей. Но защо транксът не го уби веднага?

Отвън заблъскаха по задната врата, скоро и по предната. Крясъците трудно се чуваха през дебелите стени. Може би се опитваха да научат дали вече е изяден, но Лиан беше твърде отпаднал, за да им отговори.

Транксът сви криле и се подпря на стената, обхванал корема си. Личеше, че страда. Лиан си спомни, че Игър успя да го рани. Съществото разтри с ръка кръста си и изпъшка глухо. В същия миг изви глава към Лиан. В пустотата слабостта носеше скорошна смърт. Но Лиан си беше на мястото.