Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 41

При толкова хора тук все някой щеше да има работа нощем. Влезлият обаче като че търсеше нещо или пък не познаваше добре къщата. Лиан затвори очи, когато фигурата го доближи и около пръстите й замъждука призрачно сияние. След малко примижа — сянката се качваше безшумно по стълбата към спалнята на Каран. Непознатият се върна скоро, разтърси го за рамото и светлината от показалеца му заслепи Лиан. Различаваше само златиста кожа и синеещи венички под нея.

— Къде е тя, летописецо?

По това съскане не личеше дали говори мъж или жена.

— Аз не…

Ноктите се впиха по-надълбоко.

— Къде е Каран?

— В Каркарон! — изхърка той против волята си. — При Рулке, Ако не я е отвел в Шазмак или пренесъл между световете.

Съскането прозвуча като крясък в ухото му. Ноктите се измъкнаха болезнено и светлината угасна. Докато очите му се приспособят към тъмата, от натрапника нямаше и помен.

Още се въртеше на сламеника, разтревожен до полуда за Каран. Минаваше полунощ. Изведнъж нещо се блъсна във вратата, почти до главата му. Разтърси я и го стресна. Последва нов удар, Лиан чу немощно подвикване, но не различи думи. Дали Талия и Шанд се връщаха неочаквано?

По гласа му се стори, че отвън има дете. Лиан запали свещта и запълзя по пода — предпочиташе да не ходи. Само че така не стигаше до дръжката на вратата. Три пъти се напъна да стане, подканван от жалното хленчене, и се свличаше задъхан.

— Помогнете! Моля ви, помогнете!

Лиан издрапа с нокти по рамката, вкопчи се в дръжката и трудно отмести резето. Щом отвори, вътре тупна момче. Наглед беше на дванайсет и носеше изцапани дрипи. Какво търсеше в този студ навън? Взря се — петната бяха кървави, а дебелите зимни дрехи бяха разпрани.

Остави свещта и помогна на момчето да се изправи. От порязаната му буза капеше кръв, едната ръка висеше безсилно. Детето се облещи. — Онова нещо се стовари от небето…

9. Заклещен

Виковете на Лиан събудиха всички. Някой позна момчето — било от стопанство по средата на пътя между имението и селото.

Игър гледаше раненото дете и мускулите по челюстите му се издуваха.

— Ако не се разправим с транкса още сега, същата гледка ще се повтаря безкрайно из Сантенар.

— Ако още като него се промъкнат — навъсено добави Мендарк, — или ако от този се пръкнат други…

— Да съберем ловна група, и то веднага!

Игър се обърна да даде заповеди на своите стражници. Минути по-късно от къщата излязоха Мендарк, Игър, войниците, Вартила, Осейон и Торгстед. С тях бяха и всички здрави аакими, само Малиен и Аспър останаха да се грижат за ранените.

Лиан се сепна от тежък трясък, като че някой разкъртваше целия покрив. Заскрибуцаха греди, нещо рухна с грохот върху каменните стъпала, отскочи през залата и избумтя в стената. От напора на разместения въздух свещта на Лиан угасна.

Преди да я запали отново, дотича Малиен с фенер в ръка.

— Какво беше това?!

На пода стърчеше камък, широк поне един разтег.

— Да не е от стената под покрива?…

— Не ми се вярва. От едната страна е полепнала жълта пръст. Вдигнат е от земята и е хвърлен върху покрива, за да пробие дупка.