Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 39

— Нямах време да умувам — изхъхри Игър, който едвам си поемаше дъх. — Случва се и да изненадаме сами себе си. Но това не е краят. Да слезем в долината, преди да се наложи да носите и мен.

А Лилис плачеше безутешно.

— Горкичкият Баситор! Колко ли го е заболяло? Шанд я прегърна.

— Дете, падането от високо го е убило мигновено. Край на мъките му.

След като превързаха Игър, побързаха да се спуснат към Готрайм. Беше опасно да се мъкнат по стръмнината с носилките. Тенсор дори се опита да повърви, но се клатушкаше и можеше всеки момент да се преметне презглава надолу. Пак заваля по-силно, заради снега виждаха само няколко крачки пред себе си и трудно се придвижваха по хлъзгавите камъни. А и Надирил бе преуморен, малко оставаше да помъкнат и него ръце. Лиан непрекъснато жумеше от ужас — двамата аакими, хванали носилката, завиваха по тясната пътека, все едно се разхождаха в градина.

В Готрайм се наложи да обясняват всичко отначало. Сега и Рейчис, и останалите обитатели на имението започнаха да гледат Лиан враждебно. Превърнаха всекидневната в болница. Надирил се тръшна с пневмония. Страшната рана на Зара се възпали и тя се мяташе в треска. Лечителите не се отделяха от постелята й и се страхуваха че няма да преживее нощта.

Един вестоносец потегли към Касим, където Игър поддържаше малък гарнизон. Други тръгнаха да предупредят съседните области за опасността. Подготвиха се за отбрана на къщата, доколкото можеха.

Сутринта двама аакими тръгнаха да търсят тялото на Баситор, но се върнаха без него.

— Видяхме къде е паднал — унило сподели Стария Дарлиш, — но там имаше само кърваво петно на снега. Транксът ни е изпреварил, видяхме следите му.

— Какъв жесток ден — промълви Малиен. — Тежко е да не изпратим покойник както подобава.

— И какво ще решим за Лиан? — попита настойчиво Мендарк вечерта. — Нямам търпение да се прибера в Туркад.

— Налага се и той да отпътува натам — обади се Надирил от ложето си. — Нужни са му лекове, каквито нямаме тук.

Старецът се възстановяваше бързо, но още не можеше да става.

— Съгласен съм — припряно вметна Шанд, преди Мендарк да е отворил уста. — Сега да помислим за другото — Рулке и Каран.

— Преди време обсъждахме как да намерим достатъчно злато, за да изработим нова флейта и да разполагаме с оръжие срещу Рулке — напомни Магистърът. — За да отваряме свои портали.

— Само дето не събрахме злато — намуси се Игър. — Намислил съм да тръгна по собствен път. От тази задруга нямаше никаква полза.

— Ясно… — неприязнено отрони Мендарк. — Докато беше слаб, нямаше нищо против да се съюзиш с нас. Но сега сме хора без значение за тебе.

— Нито за миг не сме се престрували, че сме приятели — напомни пълководецът, добил увереност от невероятната си победа. — И не намирам достойнства в твоя план. Дано не си забравил, че от самото начало възразявах.

Магистърът чак подскочи над стола си.

— Искаш да си присвоиш машината!

— Аз изобщо не я искам. Чувствам се преобразен. Вече не се боя от Рулке и не възнамерявам да те подпомагам в твоите интриги.

— Моля ви — изграчи Надирил. — Така вършим каквото Рулке иска от нас. Спомнете си за Катаза! Заедно можем да му се опълчим, разделени сме нищо. Нека съхраним съюза си, поне докато не се върнем в Туркад. Какво ще кажеш, Игър? — изрече той по-рязко, защото и двамата пред него си мълчаха. — Ами ти, Мендарк?