Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 40

Отстъпиха неохотно.

— Предполагам — рече им Малиен, — че транксът е бил за Рулке същата потресаваща изненада, както и за нас. Трябва да научим какво се е случило в кулата.

— Кой би дръзнал да се върне в Каркарон? — усъмни се Игър.

— И откъде се взе този транкс? — посмя да се обади Лилис.

Тя седеше на пода до огнището, а настанилият се в ъгъла Джеви не откъсваше поглед от нея. Талия бе изопнала дългите си крака до него.

— Лилис, каквото и да знаем за пустотата, не е нищо повече от несигурна мълва — започна Надирил. — Нерадостно пространство между световете. Преди изработването на златната флейта при случайно съвпадение на обстоятелствата някои твари са успявали да се промъкнат оттам на Сантенар.

— Що за твари са те? — не мирясваше Лилис.

— Понякога са диви зверове или уродливи чудовища. Друг път — коварни и изобретателни същества, почти подобни на хората. Като онзи лорск. Те не знаят пощада. В пустотата единствено борбата за оцеляване има смисъл. Появата на Възбраната е сложила край на всичко това. Оттогава са ни останали страшни приказки и едно-две наименования. Например „транкс“. Лиан може да ти разкаже каквото е прочел, когато оздравее.

Но любопитството на момичето беше неутолимо. — Как е възможно този транкс да лети? Ами че той изобщо не прилича на птица или на прилеп. Как тъй крилете му задържат във въздуха такова грамадно туловище?

— Дете, та той не лети добре — поправи я библиотекарят, — поскоро се рее или подпърхва на големи скокове. Но дори и това би трябвало да означава, че непрекъснато си служи с Тайното изкуство, защото крилете му са неподходящи за притеглянето в нашия свят. Дали няма да се нуждае от дълга почивка след толкова усилия?

— Ето че ми даваш надежда за предстоящите сблъсъци — кимна Игър.

— Както ти каза, някой трябва да се върне там… — подхвана Талия.

— Ти си ми необходима в Туркад — скастри я Мендарк.

— Изслужих си десетте години при тебе, че и малко отгоре — ядоса се жената. — С това задължението ми се изчерпва.

— Продължаваш да си моя старша помощничка, докато не се откажеш официално от поста! — Пронизващият поглед й отправяше предизвикателство, но настроението на Магистъра се промени изведнъж. — Всъщност идеята си я бива. Тръгни още сутринта и научи каквото можеш за неговите замисли и за машината!

— Ще дойда с тебе — реши Шанд. — Предпочитам да съм там, а не тук.

През следващата нощ само Лиан не можеше да мигне. Постелята му беше в старата част на голямата къща, недалеч от предния вход. В претъпкания с бежанци Готрайм никой не възнамеряваше да се грижи за удобството му. Ала той почти не усещаше туптящата болка в краката си. Какво ли са сторили Рулке и Каран? Какво ли е станало в Каркарон след нахлуването на транкса?

Незнайно в кой нощен час неясно движение привлече погледа му. Една сянка се промъкна през вратата от западното крило.