Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 38

8. Преобразяване

Зад Лиан някой писна. Той не проумя веднага, че е Лилис.

— Можеш, Игър! — насърчи го Надирил.

— Дръпни се от пътя ни — избоботи военачалникът към транкса. Не пролича да е овладял страха си. Все пак извади меча, но коляното му пак се разтрепери.

— А вие отстъпете! — заповяда през рамо.

Чудовището реши да насочи удара към главата на Игър, който не помръдна, макар металните топки да избръмчаха толкова близо, че разместиха кичури коса. Транксът пристъпи напред и Лиан чак тогава осъзна колко е грамаден. Колкото и висок да беше Игър, противникът му стърчеше с две глави над него. Пак вдигна оръжието си. „Но защо Игър се помайва така? — питаше се Лиан. — Ей сега ще бъде смлян на кайма. Дали страхът го е омаломощил?“ Игър примижа, за да вижда през дебелите лещи на очилата. Ръката с боздугана шавна, но транксът едновременно изопна другата, в която държеше къс сив жезъл с черен връх. От върха изскочи черен лъч право към очите на военачалника.

Игър светкавично посочи надолу с лявата си ръка и лъчът се заизвива по земята като змия. Където докоснеше скалите, те се ронеха. Цяла стена от натрошен гранит се стовари на пътеката и обгърна краката на транкса до коленете. Само подскачането на бузата му издаде колко го е заболяло.

Топките пак полетяха напред. Игър изви нагоре китката с меча, четири от петте верижки се усукаха около якото острие и топките се отклониха. Петата обаче се заби в рамото му. Чудовището се ухили и я дръпна, от раната пръсна кръв. Игър се олюля, опря коляно в земята и изтърва меча. Транксът затъкна дръжката на повреденото оръжие под широкия си колан, измъкна единия си крак от камънаците и протегна свободната си ръка с извити нокти.

„Свършено е с него! — каза си Лиан. — Ние сме следващите.“ Но Игър държеше нож, когато се стрелна напред. Ръката на транкса профуча над главата му. Докато чудовището се мъчеше да изскочи от каменния капан, Игър заби ножа в незащитените му слабини. Транксът нададе вой сякаш гигантски нокти чегъртаха в камък, ритна слепешком, покритото с броня коляно улучи Игър в корема и го запрати в близката висока скала. Транксът залитна превит, хлъзна се от пътеката, оставяйки следа от пурпурна кръв, сурна се надолу, но разпери криле и се скри от погледите им.

Талия и Шанд се промушиха покрай Лиан и едва не избутаха и неговата носилка през ръба. Макар че се опасяваха от най-лошото, Игър седна, без да му помагат. Имаше цицина колкото праскова на главата, а рамото му беше надупчено.

— Доблестна постъпка — похвали го Шанд. — Тази история ще бъде повтаряна от разказвачите през следващото хилядолетие.

— Невероятен подвиг — пригласяше му и Мендарк, който изчака края на схватката отзад. — Ако ще да сме врагове, възхищавам ти се искрено. Дано и аз проявя същата смелост, когато бъда поставен на изпитание.