Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 37

— Връщаме се още утре в долината — реши Игър. — Не ми харесва това място, прекалено уязвими сме.

Прекараха мъчителна нощ в павилиона, спохождани от какви ли не страхове, макар че гашадите се задоволиха само да пазят пътеката към Каркарон. Щом се зазори, вдигнаха носилките и се оттеглиха през гората към гранитните канари.

Шанд бе окастрил тояга от твърдо дърво, черно почти като въглен. Изглеждаше, че това му достави удоволствие.

— Напомня ми за времената, когато бродех по света. С такова нещо в ръцете мога да се опазя от много опасности.

Той плъзна пръсти по брадата си.

— Заблуждаваш се — неприязнено каза Мендарк.

— Но заблудата е доста утешителна — ухили му се Шанд, който много обичаше да дразни Магистъра.

Стигнаха до края на платото. Тук пътеката лъкатушеше през оскубани от вятъра шубраци, минаваше между големи розови скали, обрасли с лишеи, преди следващото спускане надолу.

— Много лесно е да ни нападнат — мърмореше Шанд.

Тенсор надигна глава от носилката и подуши шумно въздуха. Потрепери.

— Да не се бавим! — изнервено подкани Мендарк.

Провираха се непохватно с носилките между грамадните камънаци. Пътеката над склона беше заледена, силни повеи запращаха гъсти облаци от снежинки в лицата им. Най-после поеха много предпазливо надолу.

— След всичко това Готрайм ще ни се стори най-уютното място на света — подхвърли Талия на Шанд.

Двамата вървяха последни. Баситор водеше. Спря толкова рязко, че Игър се блъсна в гърба му. — Какво… На пътеката пред тях се изпречи с разперени криле транксът.

Кожата му беше червеникаво-лилава, коремът му се издуваше, може би от преяждане. Могъщи мускули набъбваха по бедрата. Нокти като ножове се впиваха в леда и натрошения чакъл. На единия крак имаше рана от изгаряне.

Игър се смръзна досущ както при появата на машината, с която ги сплаши Рулке. Пръстите му все не напипваха дръжката на меча. Долната му челюст провисна.

Но Баситор извади светкавично дългия си меч и го насочи към звяра.

— Стой си зад мен, слепецо! — натърти той презрително. Размаха оръжието си и острието изсвистя. Зъбите на транкса се оголиха. Наглед бяха поне стотина, лъскаво кафяви. Лесно би отхапал цялата ръка на аакима.

— Скуннг! — изръмжа чудовището.

— Това като че означаваше „закуска“! — настръхна Надирил. Проснатият на носилка Лиан виждаше всичко като насън — транксът се хили, а Баситор върти меча си неуморно.

— Побеснява — промърмори Лиан. — Също като в Катаза. Лилис стисна ръката му.

Баситор разкърши широките си рамене, кресна яростно и скочи. Транксът му се хилеше и в последния миг замахна светкавично с лявата си ръка. Стискаше дълга дръжка с няколко метални топки на вериги, по които стърчаха остри шипове.

Топките се забиха в гърдите на Баситор с пльокащ звук, все едно месар кълцаше пържоли. Аакимът изрева, мечът падна на земята. Чудовището завъртя ръка назад и го запрати във въздуха. След секунда Баситор изчезна под ръба на канарата.

Все така засмян, транксът се приготви да повали и Игър с окървавеното си оръжие. Лиан забеляза, че болното коляно на пълководеца ще се подгъне всеки миг. Пръстите му стискаха дръжката на меча, но май нямаха сила да го издърпат от ножницата. Този път Игър щеше да се поддаде на страха и безумието си и да погуби всички.