Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 35

— Ами Лилис? — отпаднало попита тя.

Остатъкът от въжето още висеше над пропастта и Баситор продължаваше да го издърпва.

— Бяха един до друг — подхвърли през рамо.

— Талия! — изпищя момичешки глас отдолу и чудото се случи.

— Браво на тебе, Баситор! — клатеше глава Надирил.

Едната буза на момичето беше ожулена, имаше замръзнала кръв по крачолите на панталона й, но беше жива. Талия я изтегли и я сграбчи.

— Доста надолу се бяха смъкнали — обясни аакимът. — В малка вдлъбнатина, натъпкана със сняг, под която няма нищо друго. Опасявах се, че са паднали.

Той разроши косата на Лилис.

— Талия, чувах те как ме викаш — забърбори момичето с продрано гърло. — И аз крещях, докато глас не ми остана. Ама си знаех, че ще ме извадите — добави детински.

Талия се наведе над Джеви, който изпъшка и отвори очи. Усмихна им се.

— По-голяма тъпотия от тази не бях виждала — сгълча го Талия.

— Намерих я, нали?

Тя го прегърна и той изохка. Дясната му ръка, три пръста на лявата и няколко ребра бяха счупени.

— Ами ако беше паднала в пропастта?

— Пак бих искал да съм при нея — каза той така, че нямаше какво да се добави.

7. Хирургия

— А къде е Лиан?! — остро попита Лилис, щом се присъединиха към останалите над амфитеатъра.

— Той беше малко по-надолу от мен, когато транксът нападна — сети се Тенсор.

— Горкият Лиан! — захлипа момичето. — Пък аз съвсем го забравих…

— Никой не го е виждал — обади се Надирил. — Предполагам, че… е нямал късмет.

— Сигурно още е горе! — разфуча се Лилис.

— Не можем да се върнем там — троснато възрази Мендарк. Тя го изпепели с поглед.

— Лиан ми е приятел! Сама ще отида, щом на никого не му стиска.

— Добре де — въздъхна Шанд, — ще дойда с теб да огледам.

В Каркарон още се мяркаха проблясъци и разкриваха костеливите фигури на стражите. Двамата се прокрадваха предпазливо по стъпалата. Доближиха портата, но нямаше и следа от Лиан. Макар и уплашена, Лилис огледа дори зад статуите. Нещо в кулата изтрещя толкова силно, че яката порта се разтресе. Момичето ахна задавено и се върна тичешком.

— Да вървим — хвана я за ръката Шанд. — Няма го. Нищо повече не можем да направим.

Побързаха да слязат по стълбата. В мрака близо до подножието Лилис настъпи нещо меко. Веднага разчисти снега с ръце и се показа тяло. Лиан лежеше неподвижно.

— Умрял е — разхълца се Лилис, щом докосна бузата му.

— Не е, но малко остава — смотолеви Шанд. — Аз съм виновен за това.

Вдигна Лиан и го понесе, криволичейки по опасната пътека. Талия ги пресрещна. — Нещо май се катери по склона.

— Онзи лорск — сви рамене Шанд.

— Болят ме краката… — изфъфли Лиан.

Шанд придърпа нагоре крачолите на панталона му и се вцепени. Прасците бяха раздрани от ръбовете на оковите. Около глезените имаше замръзнали гривни от кръв, лед и остъргано месо.

— Ти откъде знаеше, че онази твар се нарича лорск? — като в просъница попита младежът.

— Няма значение! Не го ли приберем на топло, ще умре — обърна се Шанд към Талия. — Но и да го отървем, може да остане без крака до коленете. Как е възможно да съм такъв глупак?!