Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 34

А той обичаше Лилис неописуемо. Но нямаше да я намери. Светлината на факела пак запълзя нагоре бавно и неуверено. След цяла вечност Джеви се показа над ръба. Сам.

Надирил го издърпа и се взря в замръзналите по лицето му сълзи.

— Къде стоеше Лилис? — изграчи бившият моряк.

— Ей там — посочи старецът края на стъпалата.

— Тук ли? — завлече се дотам Джеви.

— Не, по-наляво. Откажи се — благо го посъветва Надирил. — Немислимо е да оцелее при такова падане.

— Не мога! — изхриптя Джеви. — За нищо на света! Какво стана?

— Не видях! Просто изчезна.

Джеви обърса ледените капки от лицето си и Талия се досети, че ще стори нещо глупаво.

— Не слизай — примоли му се веднага.

— Трябва… — промърмори той и спокойно направи крачка назад. Талия писна скръбно, а старият библиотекар изтърва унила ругатня.

— Ще отида да доведа някого. Аакимите носят въжета. Ти не мърдай никъде.

Тя се засмя изтерзано.

— Няма да мърдам.

Чувстваше се като залепена за камъните. Двамата, които й бяха най-близки в целия свят, паднаха в пропастта и почти нямаше съмнение, че са мъртви.

Не знаеше колко време е минало. В Каркарон избухваха и падаха жълти светлини.

Надирил се върна с Игър и неколцина аакими, сред тях и Баситор, който добави по-дълго въже към вече закрепеното от Джеви и го уви в хамут около тялото си. Другите аакими опряха крака във вдълбани камъни и го спускаха бавно. Въжето се местеше ту наляво, ту надясно. Накрая Баситор даде знак с няколко подръпвания, сънародниците му добавиха още едно въже.

Талия чу неспокоен шепот зад гърба си.

— Някой излезе през портата! — съобщи Надирил. — Какво да правим?

Главата я заболя още по-силно.

— Ами ще браним пътеката.

Заби меча си в земята, подпря се и успя да се изправи с увереността, че всички ще намерят тук гибелта си.

— Дайте знак на Баситор да се качи веднага! — отсече Игър.

Талия, Игър и Стария Дарлиш слязоха до седловината в пътеката и зачакаха в тъмното с извадени оръжия. Сянката идваше към тях. Щом доближи падината, Игър й се изпречи.

— Гашад, нито крачка повече!

Стражът на Рулке спря и ги огледа, после се ухили неприветливо.

— Най-добре ще е за вас да се махнете, преди да съм се върнал с останалите.

Обърна им гръб и тръгна обратно към Каркарон, а те отидоха при аакимите.

— По-чевръсто де! — сопна им се Игър.

— Намерил е нещо — обади се някой.

— Все едно, дайте му знак да се изкачи, иначе ще го зарежем тук.

Въжето се разклати три пъти и всички задърпаха. Появи се Баситор, вързал тяло на раменете си — Джеви, отпуснат в несвяст. Огромният ааким уморено отвърза товара си и положи моряка на пътеката.

— Джеви! — хвърли се напред Талия.

Целият беше в синини и твърде студен на пипане.

— Внимавай! — възпря я прегракнало Баситор. — Жив е, но има много счупени кости.