Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 243

Но поведението й бе друго нещо. Дори и сега, наместо величествената и стоическа походка към почетното място, което й се полагаше, Кая охотно се ръкуваше със сановници и аристократи. Кройдън бе подробно инструктиран с подходящия протокол и натоварен със задължението новата владетелка да се държи подобаващо. Бързо се приближи към нея, докато тя се отправяше към мястото си. Очите й оглеждаха тълпата, спирайки се с особен интерес върху онези лица, които изглеждаха отвратени от създанията, получили почетни места. Обърна се към Кройдън, когато той стигна до нея.

— Кройдън беше, нали? Отлично ни представи. Мислех да се обърна към публиката си — рече тя. — Би ли призовал за внимание?

— Ваше Величество, по традиция владетелят или владетелката не трябва да се обръща в деня на коронацията си. Традицията изтъква, че ако трябва да се изнасят речи, то те трябва да бъдат поверени на висшестоящи членове на свитата ви.

— Така ли?

Той кимна. Кая се извърна към залата.

— Добрият капитан Луминблейд ме информира, че традицията изисква да не се обръщам към вас, добри хора, по време на първия ден от управлението ми. Бих казала, че е крайно време да нарушим тази традиция.

Мигновен и ентусиазиран одобрителен рев долетя от почетната стража, както и голяма част от присъстващите. Благородниците бяха по-умерени в изразяването на радостта си — бързо им се изясняваше, че нещата ще се променят малко повече, отколкото им се нрави.

— Сядай — обърна се Кая към Кройдън, сочейки мястото до своето, което бе изоставено от предишния седящ, за да се отдалечи от Мин. — Подобно нещо може да се очаква.

Сетне тя се обърна към нетърпеливата тълпа.

— Позволете ми да започна с първата си прокламация. От този момент опрощавам на членовете на небезизвестната и подривна организация, известна като Подронието, всички престъпления и измени, извършени от името на групата.

Отново гвардията ликуваше гръмко, а благородниците и неколцина от присъстващите военни изразиха негодувание.

— След като казах това, позволете ми да обявя, че преди вие, добри ми хора, да сметнете за подобаващо да положите короната на главата ми, аз бях водачката на Подронието — с широка усмивка оповести тя.

Сега дори ликуването на почетната стража не можеше да бъде чуто над недоволните викове.

— И все пак сега съм ваша кралица — продължи Кая. — Някой ще отрече ли, че аз и моите приятели освободихме столицата от сполетялата я беда? Някой от присъстващите би ли сторил същото? Войната положи белега си върху нас по много начини. Накара градовете ни да опустеят. Изсмука изобилието на земята и духа на хората. Но най-лошото е, че направи умовете ни сковани и упорити. Войната продължи толкова дълго поради една-единствена причина — друго не ни бе известно. Време е това да се промени.

Погледнете към подиума. От едната страна, свити и треперещи, стоят старите пазители. Синята кръв на тази земя. Аристократи, привилегировани и заможни. Това са хората, от които вземахте заповеди, които смятахте за свои най-въздигнати представители. Сега погледнете към другата страна. Магьосници и мъдреци, да, но също изроди, чудовища и бунтовници. Те, заедно с всеки фермер, миньор, магазинер и обикновен човек, са червената кръв на тази земя. Те са добри мъже и жени, но също и негодници, съчувственици и всичко, което сте били учени да мразите.