Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 18

Няколко секунди Миранда стоя мълчалива, обмисляйки какво да предприеме. Първоначално Дийкън се възползва от възможността да потъне в Димънтовите бележки, но бързо забеляза разтревоженото изражение на приятелката си. Подканена от младежа, тя обясни ситуацията. Източникът на затрудненията й за пореден път се сблъска с живота, на който Дийкън бе свикнал в Ентуел. Ако някой тамошен се нуждаеше от нещо, нужно бе единствено да го поиска. А дори и това рядко се налагаше, всичко бе осигурено. По същия начин не разбираше защо пешата им поява, която щеше да ги накара да изглеждат като виновници за случилото се, а те наистина бяха, представляваше проблем. Но главно не можеше да проумее едно:

— Но ти си Избрана. Опитваш се да се върнеш при останалите Избрани и да подновите делото си за спасяване на света. Несъмнено местните с радост биха ти предоставили нужното.

— Тук пророчеството се смята за нещо като приказка.

— Разбирам… — каза Дийкън, стараейки се да приведе мислите си в унисон с това твърдение. — Е, няма значение. Това не бива да те притеснява. Ако не можеш да рискуваш да се показваш в града, тогава аз ще се заема с необходимото. Кажи ми от какво се нуждаеш и ще го донеса.

— Дийкън, не съм сигурна, че си готов. Просто ще потърсим друг град — рече Миранда. Умът й усилено работеше върху проблема.

Младежът я погледна в очите и заговори:

— Миранда, дойдох тук, за да ти помагам. Възнамерявам да го сторя. Кажи какво ти е нужно и къде ще ме чакаш. Можеш да ми се довериш.

Девойката се поколеба, но все пак отстъпи.

— Бъди внимателен и скрий кристала. Тук има много малко магьосници. Използвай магия само в изключително краен случай — предупреди тя, преди да изброи нужното.

След секунди Дийкън вече вървеше към града, прибирайки изследваните неща в торбицата си. Знаеше, че се нуждае поне от един кон, за предпочитане два, както и достатъчно суха храна за една седмица. Нямаше си представа как щеше да се сдобие с нужното — но за него това не представляваше предмет за размисъл. Миранда нервно го наблюдаваше, докато заобикаляше града. Дийкън бе изключително способен, но тук се намираше в съвсем непозната нему среда. Девойката започна да обмисля как да избегне неминуемата тълпа и същевременно бързо да достигне останалите.

* * *

Дийкън се бе отправил към най-близкия вход на града. Там стоеше на пост слабоват на вид старец. Бяла коса надничаше изпод очукания му шлем, несъмнено служил му вярно на младини. Останалата част от бронята не му стоеше добре — също реликва от по-ранния живот във войската. Нямаше оръжие, разчитайки на прясно наострена лопата. Изглеждаше изтощен, сякаш отдавна не е бил сменяван. Когато младежът се приближи, пазачът се поизпъна.