Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 16

Дийкън се замисли за миг, преди да вложи нужната магия в пръстена. Нахлузи го на пръста си и бавно пренесе кристала в другата ръка. Дори и без влиянието на камъка, ръката не се промени. Двамата въздъхнаха облекчено. Миранда понечи да си нахлузи своя пръстен.

— Не. Почакай за миг — рече младежът, вземайки го от нея. — Ти ми даде подарък. Най-малкото бих могъл да ти върна жеста.

Направи ново заклинание, след което пое ръката й в своята. Постави бижуто върху пръста й с цялото уважение и почит, които се изискваха от подобно действие.

— Готово. Древно защитно заклинание, едно от най-значимите в историята на Ентуел. Същото заклинание е красяло огърлица около шията на Азриел, когато е открила родното ми място. Нека ти донесе същото щастие и късмет като на нея.

Когато най-накрая поеха отново на път, не бяха чувствали такова въодушевление от години. Студът внезапно бе изчезнал. Чернотата на нощта вече не беше потискаща. Пейзажът бе все така леден и суров както преди минути, но не биха го заменили за никое друго място. Разговаряха с лекота, сякаш месеците раздяла изобщо не бяха протичали.

Дийкън беше изпълнен с удивление, предизвикано от първите му стъпки в този обширен, изцяло нов за него свят. Захласваше се по мащабността и изолираността на всичко заобикалящо го. С голямо нетърпение очакваше пристигането в града.

На моменти се консултираха с картата, но не за да открият пътя си. Погледът, хвърлен от Миранда, бе напълно достатъчен, за да възстанови отработения й усет за посока. Не градовете върху картата привличаха вниманието им, а останалите маркировки. Дийкън разглеждаше формите и символите с възхита. Истинска рядкост бе да попадне на език, който не познаваше. Със същата азбука бяха изписани книгите и бележките от кабинета на Димънт, на моменти примесени с познати думи и изрази. Младежът стремглаво се зае да разшифрова руните.

— Структурата им се отличава фундаментално от всеки език, с който съм запознат — рече той. Във въздуха пред него бе разпръсната купчина различни бележки и книги, а картата плуваше в средата. — Използват се за наименуване на места, терминология, магии… Да. Това несъмнено е заклинание. Смятам, че именно това е главното предназначение на тези символи. Забележително… език, предназначен първо за заклинания и едва след това за комуникация.

— Как е възможно? — поинтересува се Миранда.

— Тези руни притежават мистична сила, която не може да бъде сбъркана. А останалите са различни. Слаби… сякаш… сякаш това не е един език, а няколко. Пет… дузина… повече. Смесица от различни езици, никой от които не ми е познат. Какво знаем за тези д’карони?

Д’карони бе наименованието на онези, с които се сражаваха. Бяха врагове на Миранда, още отпреди да е научила, че е една от Избраните. Конструираха същества, командваха войски и използваха покварени и низки магии. От петимата генерали на родината й — Северното съглашение, изглежда само един не принадлежеше към този тъмен вид. Въпреки непогрешимото им влияние и многобройните сблъсъци, произходът и същината им оставаха забулени в неяснота — с изключение на една подробност.