Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 20
Джоузеф Р Лало
— Страхувам се, че не предлагаме коне, но… за мен би било чест да предоставя собствения си кон — нервно предложи тя.
— Щом желаеш — рече Дийкън.
— Аз също бих искал да ви предоставя своя. Прекрасно, жилаво животно — намеси се и войникът.
— Ще бъда признателен — отвърна младежът с благодарност.
* * *
Миранда приклекна зад една преспа. Вятърът връхлиташе немилостиво, а тя нервно бе насочила поглед към изхода на града. Бе стояла само няколко минути, все още неуспяла да реши точното действие, което да предприеме в отговор на причинените от Дийкън неприятности, когато го видя да извежда два натоварени коня. Когато заобиколи хълма, оставяйки го между себе си и града, Миранда изтича при него. Младежът бе донесъл всичко изисквано, че и повече, но изглеждаше засрамен.
— Забележително! — рече тя, прегръщайки го. — Какво направи?
Той й подаде медальона.
— Това е… печатът на Димънт, нали? — рече тя.
— Предполагам въпросният човек обича уединението. Поне дотолкова, та собствените му хора да ме вземат за него.
— Успял си да ги убедиш, че си генерал? — каза Миранда, повдигнала вежди в искрена изненада.
— Успяха да се убедят сами…
Девойката бързо отгатна какво го терзаеше.
— Дийкън — започна тя, възсядайки един от конете. — Не искам да омаловажавам ситуацията, но има множество неща, които трябва да извършим, преди делото ни да е приключено. Някои ще бъдат трудни. Някои ще зашлевят морала и убежденията ти. Просто знай следното: ако нещо наистина трябва да бъде сторено, значи извършването му е правилно.
— Предполагам — отвърна той. Не изглеждаше утешен.
Два пъти опита да се покатери на коня, имитирайки Миранда. Третият опит се оказа успешен и Дийкън зае нестабилна позиция върху седлото.
Девойката го погледна косо.
— Не знаеш как се язди кон, нали?
— Ако трябва да съм откровен, това е първият път, в който изобщо виждам кон. Доколкото зная, не се справят особено добре с пещерите, което обяснява отсъствието им в Ентуел.
Ако не се налагаше да бързат толкова, последвалото можеше да бъде определено като чаровно. Миранда го обучаваше, показвайки му как да направлява коня си. За щастие — а и не изненадващо — Дийкън усвояваше бързо. Не след дълго двамата препускаха редом един до друг.
Минаха няколко дни, прекарани в пътуване далеч от главните пътища — и без нито един срещнат пътник. Миранда осъзна в каква степен войната бе опразнила родната й земя. Конфликтът с масивната южна съседка Тресор бе вилнял повече от век — десетилетията кръвопролития бяха взели своето. Северът вече представляваше сбирщина от пътища, свързващи шепа умиращи градове. Останалото се свеждаше до обширно вледенено поле, следвано от безлюдни лесове и непристъпни планини.
