Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 14

Кристалът падна на земята. Миранда се наведе, за да го вдигне. Той се опита да я спре. Когато го стори, девойката ахна и се отдръпна.

— Ръката ти! — викна тя.

— Остави, позволи ми да довърша — примоли се той.

— Ръката ти, Дийкън! — повтори девойката, сграбчвайки го за китката и повдигайки лявата му ръка.

— Миранда, аз… Любопитно — рече той, осъзнавайки източника на тревогата й.

Ръката му отчасти липсваше. Бе изгубила плътността си почти изцяло, оставяйки само слаби очертания. Понечи да я хване с другата, но пръстите му преминаха през въздуха. Бързо дръпна ръкава си и видя, че промяната пълзи нагоре по крайника му. Паникьосаната Миранда грабна кристала от земята и го постави в другата му ръка. Сетне си послужи с обновената си тояжка, за да провери източника на случващото се, но не откри нищо. Всичко си бе на мястото. Сякаш случващото се бе естествено.

— Какво става? Какво да направя? — запита тя.

— Още не съм сигурен — отвърна Дийкън.

Гласът му беше изпълнен със спокойствие, а в очите му се четеше единствено удивление. Затвори ги, съсредоточавайки ума си в заклинание. Пълзящата празнота се забави и започна да се оттегля. Точно когато дланта му започна да става солидна, младежът извика. Пръстите му се свиха в агония и започнаха да се променят в някакъв мастиленочерен камък.

— Изглежда — Дийкън болезнено скриви лице, — торбата не е единственото нещо, увредено от незавършеното заклинание.

— Кажи ми какво да сторя! — безпомощно апелира Миранда.

— Не съм… сигурен.

Ръката му внезапно изостави вкаменената черна форма, наместо това сдобивайки се с допълнителни пръсти. Младежът въздъхна облекчено.

— Болката изчезна. Това… Това е хаос — рече той, внезапно намирайки отговор. — Хаос. Разбира се. Хаотичната магия никога не е притежавала свой майстор в Ентуел. Манипулацията на реалността трябва да попада под тази дисциплина. Естествено!

— Можеш ли да го спреш?

Допълнителните пръсти изчезнаха. За момент ръката пое към друга форма, преди да реши да се върне в нормалната си конфигурация. Когато го стори, Дийкън бързо постави кристала в нея. Ярко сияние припламна в сърцевината на камъка. Измина миг, сетне още един. Ръката повече не се промени.

— Какво направи? — запита Миранда.

— Ръчно приложих нормалност. Изглежда манипулирането на вероятностните характеристики е променило ръката ми на фундаментално ниво. Вече не се подчинява на логическите последователности. Сама преминава в различни степени на невероятното. Вече е непредсказуема.

— Как достигна толкова бързо до подобно заключение? — поинтересува се девойката, объркана от детайлността и увереността, придружаващи думите му.

— Бях включил подобно развитие сред възможните ефекти от заклинанието — отговори Дийкън.