Читать «Паяжината» онлайн - страница 8

Въпреки трескавия си живот Ерик бе самотник.

— Странно нещо. Преди седмица бях там с преподобния Андрюс. Огледахме старата църква.

Сам бе озадачена.

— Защо?

— Решил е да я възстанови и да я използва за празнични богослужения. За да сложи край на нелепите истории, които се разказват за хълма и самата църква.

— Струва ми се добра идея.

Сам се надяваше да не се наложи да пее там през зимата.

Най-сетне стигнаха до портата за паркинга.

— Нали ще се видим следващата седмица?

Ерик кимна.

— Никога не изпускам репетиция. Точен съм като часовник.

Учтиво кимна за сбогуване и се отдалечи. След няколко крачки спря и извърна глава назад.

— Прихванаха ли се издънките ми?

— Чудесно. Трябва да наминеш през пролетта да ги видиш.

Размаха бастуна си в знак, че приема поканата, и изчезна в нощта.

Сам запристъпва на място по студените бетонни стъпала пред сградата на съда, но усилието й да подобри кръвообращението на ходилата и глезените си бе напразно. Цяла сутрин температурата бе останала под нулата, а тя бе твърде леко облечена. Бе живяла в областта достатъчно дълго, за да знае, че през зимата тук е най-студено в цяла Англия. Нищо не възпираше ледения вятър от сибирските полета до равнинния пейзаж на Норфолк и той смразяваше всичко и всеки, имал нещастието да се озове на пътя му. Дори „Ийли“, любимото й място, сега й се струваше студено и неприветливо. С интерес се загледа в служителките, които окачаха коледни гирлянди по лампите и стените, но дори тази весела гледка не успя да повдигне настроението й. Обикновено Сам се навличаше с няколко ката дрехи и носеше топли кожени ботуши. Източноанглийските зими я бяха накарали да се отърси от всякаква суетност. Но Тревър Стюърт я бе поканил на обеден рецитал в катедралата „Ийли“, а след това на обяд в един от най-луксозните местни хотели и тя се бе почувствала задължена да направи тази жертва. Бе облякла къса черна рокля, черни чорапогащи и официални обувки. Върху тоалета си бе наметнала черно вълнено палто. Но дори тази обикновено достатъчна връхна дреха не можеше да я предпази от режещия студ. Не би премръзнала толкова с тънката си рокля, ако Тревър бе излязъл навреме.

Явно, обсъждането на доклада от аутопсията на Саймън Викърс не бе минало така гладко, както бе очаквал. Сам би се възползвала от това, че работи там, и би влязла в уютната централно отоплена заседателна зала, но имаше принцип да не участва в разглеждането на доклади, освен когато самата тя е извършила аутопсията. Бе твърде мнителна и не можеше да бъде безпристрастен наблюдател. Трудно бе да сдържа желанието си да изрази становище по всеки спорен въпрос, особено когато някой научен извод се тълкува погрешно или се оспорва неоснователно. Знаеше колко важно е излагането на доказателствата. Бе виждала как твърде много важни разследвания се провалят заради зле подготвени или неубедително представени доказателства. Колкото и добър да бе патологът, ако не успееше да убеди съдебната комисия, дългите часове работа можеха да се окажат загубено време.