Читать «Паяжината» онлайн - страница 10

Винаги бе страдала от лошо кръвообращение на крайниците. Като дете често се оплакваше от това и баща й с часове разтриваше краката й. Тя си даваше сметка, че именно тези моменти са я сближили с него. Том, докато все още бяха заедно, бе опитал да постигне същото, но усилията му бяха напразни.

Двамата с Тревър внимателно разгледаха менюто и понеже бяха свободни следобед, решиха да пийнат качествено вино. Щом им поднесоха предястието, Сам прекъсна незначителните коментари за концерта и полюбопитства за случилото се пред съда.

— Предполагам, че онези хора пред сградата бяха родителите?

— Кои?

— Изглеждаха отчаяни. Жената плачеше.

— А, те ли? — Гласът му издаде раздразнение, когато се досети за кого говори Сам. — Да, това са родителите на момчето. Именно те създадоха всички проблеми.

— Какви проблеми?

— Доведоха свой адвокат да се запознае с доказателствата. Бог знае защо. Всичко беше съвсем ясно.

— Какво е заключението?

— Единственото възможно, нещастен случай.

— А обстоятелствата?

Сам изведнъж бе започнала да проявява професионален интерес. Тревър често я бе виждал в това настроение и знаеше, че е безсмислено да се опитва да отвлече вниманието й. Беше се убедил, че е далеч по-лесно да отстъпи, отколкото да спори с нея.

— Излязъл вечерта, уж да се срещне с приятел, но вместо това се напил, откраднал кола и се блъснал с нея в дърво на Хърдън Хил.

— Какво е накарало родителите да се обърнат към адвокат?

— Не вярват, че синчето им би сторило подобно нещо. Позната история: тяхното момче не пиело, не шофирало и било изключително честно.

— Може би наистина са го смятали за такъв.

Тревър недоверчиво смръщи вежди.

— Не бих възразил, но младежът вече е имал криминално досие, така че трябва да са имали известна представа.

За втори път през последните двадесет и четири часа Сам чуваше подобно мнение. Продължи да разпитва.

— В какво е бил обвинен?

Тревър сви рамене.

— Най-вероятно в хулиганство.

— Значи си убеден във вината му?

— Аз съм патолог. Не изразявам мнение, а работя с факти и подготвям доклади.

— Кога престана да изразяваш мнение?

— Добре, щом това искаш. Мисля, че родителите невинаги познават децата си и заниманията им толкова, колкото си въобразяват. Вземи какъвто и да е вестник в който и да е ден от седмицата и ще попаднеш поне на една такава история.

— Явно не проявяваш особено съчувствие.

— В интерес на истината, не изпитвам такова. Според мен, който се е замесил в кражби и грабежи, заслужава всички последствия.

Сам го погледна с изумление.

— Дори смърт?

— Сами поемат този риск. Този път поне самият виновник е жертва, а не случаен човек.

— Някакви проблеми от аутопсията?

— Не. Без съмнение множеството наранявания са получени при челния сблъсък. Почти сигурно е, че е бил мъртъв, преди пламъците да го погълнат, а е бил и пиян до козирката. Глупак.