Читать «Паяжината» онлайн - страница 6

Тя въздъхна дълбоко и се предаде на самосъжалението.

Изведнъж нечий глас зад гърба й прекъсна мислите й.

— Уърдсуърт, нали?

Това внезапно навлизане в най-съкровеното й кътче я накара да подскочи. Обърна се и видя Ерик Чембърс застанал точно зад нея.

— Надписът на надгробния камък на майка ти. „Душата ми сън завладя.“ Уърдсуърт?

Сам кимна.

— Не знаех, че си толкова начетен, Ерик.

— Не съм — отвърна той с усмивка. — Направих справка. „… и всички страхове прогони, и някак неподвластна стана тя на тленните години.“

Сам бе малко смутена от това откровение.

— Откъде този интерес?

— Напоследък рядко можеш да прочетеш откъс от стихотворение върху надгробен камък. Всичко изглежда толкова суховато, безинтересно, банално. Предполагам, че след време дори ще изтръгнат плочите и ще ги наредят покрай оградата на гробището. Утеха е да видиш интересен надгробен надпис. А димитровчетата са самата прелест.

Сам бе засадила няколко от тези красиви есенни цветя около гроба на майка си. Бяха любимите й и сега сияеха отрупани с ярки цветове. Тя с благодарност му се усмихна, когато заедно се отправиха по пътеката към малкия паркинг зад църквата.

Ерик Чембърс бе известен с прозвището Полковника. Макар и да го познаваше от много години, Сам не бе напълно сигурна защо го наричат така, а не й се струваше уместно да попита. Предполагаше, че има нещо общо с убежденията и държането му. Възгледите му бяха доста старомодни, както и дрехите му, но все още се намираха хора, които ги споделяха. Бе заклет ерген на около седемдесет, но изглеждаше с десетина години по-млад и в забележителна за възрастта си физическа форма. Живееше сам в къщата, в която бе отраснал, заобиколен от семейни антики и дрънкулки, които събираха прах и старееха заедно със собственика си. Въпреки това не изглеждаше самотен и тъжен, както би предположил човек, и запълваше времето си с разнообразни занимания. Освен църковен настоятел и диригент на хора, бе преподавател по музика и (колкото и странно да се струваше на мнозина) по компютърна грамотност в няколко местни клубове и колежи. Дори бе успял да научи преподобния Андрюс да борави с компютър и му бе помогнал да прехвърли целия енорийски архив и счетоводството на дискети. Бе твърдо решен по-нататък да го запознае и с мистериите на Интернет.

Обичаше да казва на учениците си и на хористите:

— Може да съм с единия крак в гроба, но имам бистър ум и млад дух.