Читать «Паяжината» онлайн - страница 4

Бе решил да заснеме видеофилм със заглавие „Година от живота на едно английско село“. За тази цел бе потърсил съдействие от местен жител на име Едмънд Муър. Мнозина намираха избора му за странен, защото Едмънд бе живял в селото не по-дълго от преподобния. Беше мълчалив и сдържан, не общуваше с много хора и не познаваше добре съселяните си и традициите им, но според Питър Андрюс това бе добър начин да го приобщи към тях и по тази причина го бе наел за оператор и тонрежисьор. Все пак не бе за пренебрегване и фактът, че цялото оборудване бе собственост на Едмънд.

Сам също изпитваше недоверие към Едмънд Муър. У него имаше нещо, което я безпокоеше, и винаги се чувстваше напрегната, когато той бе наблизо.

Андрюс се надяваше да прожектира филма в кметството през следващото лято и срещу символична такса всички да могат да го гледат. После възнамеряваше да продава копия на местните жители, взели участие в заснемането, или на туристи, които проявяват интерес към провинциалния живот в Англия. Затова се стараеше да снима всеки обитател на източноанглийското селце, както и някои гости. Спечелените пари щяха да бъдат изразходвани за по-икономично и ефективно отопление на църквата.

Сам смяташе, че проектът си струва. Въпреки че й харесваше да пее в хора и ежеседмичните сбирки бяха приятно разтоварващи, през зимните месеци й се струваше, че репетират в огромен хладилник. Старите тухлени зидове на църквата по-скоро задържаха студа вътре, отколкото предпазваха от него, и температурата в „Света Дева Мария“ винаги бе под нулата. За да се пестят пари, котелът работеше само в неделя от рано сутринта до след вечерната служба. Това бе причината всички хористи да пеят плътно увити в дебели жилетки и палта, много от тях и с ярки вълнени шапки, спуснати до ушите. В особено студени вечери Сам замислено се взираше в парата, която трептеше пред лицата им и в унисон с дванадесетте гласа ритмично се издигаше и снишаваше, преди да се понесе като дим от тамян към покрива и да изчезне сред тъмните дъбови греди.

„Света Дева Мария“ нямаше собствен викарий. Преподобният Питър Андрюс проповядваше в още четири църкви, но скоро броят им щеше да намалее до три, защото поради обезлюдяване на района и липса на средства храмът „Сейнт Кътбърт“ в Нюфийлд щеше да затвори врати. Едно светилище на петстотин години щеше да бъде пожертвано за погасяване на дългове към хора в сиви костюми, които бяха въртели нечестен бизнес с пари на църквата. Сега през седмицата имаше само по една служба, на която рядко присъстваше някой, поради студа навън, и две в неделя, посещавани от изненадващо голям брой вярващи. Откакто с неохота бе влязла в катедралата „Ийли“ преди няколко години, Сам бе започнала да отдава голямо значение на духовната страна на живота. Внезапната насилствена смърт на баща й и научната реалност на работата й като патолог дълго я бяха подтиквали да подлага на съмнение и да отрича всичко, свързано с религията и духа. Странно как същият студен критичен анализ, който я бе накарал да загърби духовността, отново я бе върнал към нея.