Читать «Паяжината» онлайн - страница 43

— Но не е невъзможно? — намеси се Уайт.

— Твърде малко вероятно, досега не съм виждала нищо подобно.

— Значи все пак е възможно? — попита Том.

Тя се намръщи.

— Само при доста необичайни обстоятелства.

— Мисля, че са такива.

Бе свикнал да се доверява на инстинктите й, но откакто заемаше ръководна длъжност, отговорността му бе по-голяма и все по-често се държеше като бившия си началник Фармър. Дали бе станал по-плах, или просто проявяваше повече чувство за отговорност? В интерес на истината, не бе сигурен. Все пак, бе длъжен да обясни причината за отказа си.

— Не мога да започна разследване на убийство въз основа на такова доказателство. Имаш ли представа колко би струвало?

Сам поклати глава.

— Каква е цената на справедливостта, а?

— Би трябвало да повторя тази хаплива реплика пред данъкоплатците на тази страна, за да чуя мнението им по въпроса — каза Том, раздразнен от сарказма й. — Ако искаш да настоявам за отпускане на средства за нещо подобно, трябва да ми предоставиш и друго, освен една счупена кост. Впрочем, щом е толкова важно, защо Тревър не го изтъкна в доклада си?

— Не зная, може би просто е пропуснал.

— Или му се е сторило незначително при толкова много други увреждания и просто е решил да не го споменава.

Сам бе принудена да се отбранява срещу нападките им и това я изпълни с гняв.

— Съмнявам се.

— Когато се сдобиеш с нещо по-надеждно, обади ми се и ще бъда по-отзивчив, но дотогава не виждам причина да започвам разследване на убийство.

Сам не помръдна на стола си. Отново й хрумна да разкаже за срещата си с ловеца, но реши, че това не би разрешило проблемите, а по-скоро би породило нови.

— А фактът, че не си е падал по автомобилите?

Уайт я погледна.

— Кой го твърди?

— Родителите му. Мразел е колите. Бил е заклет природозащитник. Защо момче, което не обича коли, би откраднало нечия?

Уайт поклати глава.

— Родителите не знаят всичко за децата си. Въобразяват си, че ги познават добре, но не е така.

— Но освен това Чери Хинтън се намира на километри от Импингтън. Нима е било нужно да изминава толкова път с колело, за да открадне автомобил, когато в родното му село е имало предостатъчно достъпни возила?

— За да отклони вниманието от себе си. Знаеш поговорката: „Никой не краде в своя квартал“.

— А как се е справил със свръхчувствителната алармена система? Не е работа на аматьор.

— Кой казва, че е бил аматьор? — попита Уайт. — Има криминално досие, нали?

— Бил е арестуван веднъж за нарушаване на обществения ред. Участвал е в демонстрация против нарастващото господство на автомобилите.

— Слушай, това, че не е заловен за подобни прояви, не означава, че не е бил спец. Стотици като него се разхождат на свобода и може би никога няма да ги спипаме, а са истински престъпници.

Адамс се намеси.

— Сам, родителите винаги мислят само добро за децата си. Ако не бе така, това би означавало да признаят, че са се провалили във възпитанието им, а е трудно човек да живее с тази мисъл. Знаеш ли какво прави Рики, когато не си е у дома?