Читать «Паяжината» онлайн - страница 41

Двете животни изглеждаха объркани, но най-сетне застанаха в един ъгъл на верандата.

Уин преведе Ерик през кухнята до всекидневната.

Сам посвети доста време на експертизата на Саймън Викърс. Бавно и подробно огледа всичко по няколко пъти. Всяко становище в доклада на Тревър бе вярно, но въпреки това съмненията й, че е бил на погрешен път от самото начало, станаха още по-натрапчиви. Саймън Викърс не бе загинал при катастрофата, а бе убит. Тя знаеше, че ако надигне глава, без да е сигурна във фактите, ще си изпати. Имаше късмет, че на ранен етап от експертизата стигна до важно откритие. Щом приключи с последния цялостен оглед, се върна на оголения врат. Безспорно подезичната кост бе счупена. Под пряк външен натиск или с някакъв предмет — не бе сигурна, но определено травмата не бе получена при катастрофата. Сам бе извършвала аутопсии на стотици жертви на автомобилни злополуки, но никога досега не бе попадала на счупена подезична кост. Дори когато тялото е било изложено на внезапен удар или огън, тази кост оставаше невредима. Макар и да обмисли и други обяснения, единствената хипотеза, която изгради, бе, че Саймън Викърс е удушен. Както повечето патолози, тя би искала да разполага и с друго доказателство, за да убеди и най-недоверчивите. Но поради състоянието на тялото това бе невъзможно. Всички характерни признаци, като увреждането на тъканта на трахеята, синините и другите белези по гърлото и езика, както и травмите на ларинкса и щитовидната жлеза не можеха да бъдат установени, защото органите бяха унищожени от огъня.

Сам повика Фред, който обработваше някои по-едри парчета, извадени от трупа на Саймън Викърс.

— Фред, попадал ли си на жертва на катастрофа със счупена подезична кост?

Асистентът й прекоси помещението и огледа врата на момчето.

— Не, никога, но това не означава, че е невъзможно, нали?

— Все пак е необичайно.

Той поклати глава.

— „Необичайно“ не означава „невъзможно“. Знаете правилата на играта.

— Не казвай нито „винаги“, нито „никога“.

Фред й се усмихна и кимна.

— Точно така.

Съсредоточи се върху оголената част на врата на Саймън Викърс и огледа подезичната кост. Макар и да не притежаваше висока квалификация, благодарение на опита си, той бе компетентен асистент.

— Права сте. Наистина е необичайно.

Сам се отдръпна от тялото, прикова поглед в него и се опита да предвиди последствията от разкритието си. Най-сетне осъзна, че не може да постъпи другояче и се обърна към Фред.

— Мисля, че трябва да се обадиш в полицията. Почти съм убедена, че си имаме работа с убийство.

Фред изглеждаше изненадан и застина на мястото си, явно осъзнал съдбовността на последните й думи.

— Сигурна ли сте?

Сам кимна.

— Да, за съжаление.

Асистентът й се отправи към вратата, но спря на прага и се обърна.

— Да съобщя ли на доктор Стюърт?

Тя поклати глава.

— Не, аз ще му се обадя.

Фред я погледна със съчувствие, преди да излезе от моргата. Сам се върна до трупа. Сега се нуждаеше единствено от време, за да намери най-тактичния начин да съобщи на Тревър. Знаеше, че каквото и да реши, няма да бъде лесно.