Читать «Паяжината» онлайн - страница 45

Сам потърси ключовете си на лунната светлина. Най-сетне ги откри в единия от множеството странични джобове на чантата си, отключи и тръгна към хола.

Уин седеше на дивана и четеше списание на светлината на малък лампион. Вдигна глава, когато сестра й влезе в стаята.

— Доста се забави.

— Извинявай, знаеш как е.

Уин отново се съсредоточи върху списанието, с престорено безразличие.

— Вечерята ти е в печката от часове. Вероятно е малко изгоряла.

Сам преметна палтото си върху един стол и остави куфарчето си на пода.

— Извинявай, Уин. Имах напрегнат ден. По-късно ще хапна сандвич.

— Не мога да си обясня как успяваш да поддържаш тази стройна фигура.

Сестра й се отпусна на фотьойла срещу нея.

— С неуморна работа и градинарство.

Уин вдигна поглед.

— Днес намина един твой приятел.

Сам бе заинтригувана.

— Том?

Уин й се усмихна многозначително.

— Все още си падаш по онзи полицай, а?

Сам изведнъж се почувства неловко.

— Не, просто ми хрумна, че е бил той, щом се е обаждал… — Усети, че се изчервява, и извърна глава.

— Все едно, не беше възлюбеният ти полицай, а Ерик.

— Ерик Чембърс?

Уин кимна.

— Да, приятен човек. Дойде да види някакви издънки, които ти е дал през лятото. Интересуваше се как се развиват.

— В оранжерията са, мисля, че са добре. Изненадана съм, че не почака до пролетта. Дълго ли стоя тук?

— Влезе за малко. Сърце не ми даде да го отпратя, след като е бил толкова път, за да се види с теб.

Сам поклати глава.

— Вървял е пеша до тук! Някой ден ще го намерят премръзнал до смърт в полето. Мисля, че надценява възможностите на тялото си.

— Ти също не си даваш почивка. Изглеждаше доста разтревожен за случая, по който работиш.

— Саймън Викърс?

— Зададе доста въпроси за него.

— Бил е негов ученик.

— Да, така каза. Ходел е на сбирките в клуба.

— Който посещава Рики?

Уин кимна.

— Странно. Досега не е споменал нищо.

— Такива са младите, не ги е грижа за никого, освен за самите тях.

— Не бъди толкова сурова, Уин. Не мислиш ли, че би трябвало да каже нещо?

— Както и да е — продължи сестра й. — Трябва да те попитам нещо. Би ли имала нещо против, ако ние с Рики прекараме коледните празници при леля Мод в Харъгейт? Покани ни… навярно защото се чувства самотна.

Леля Мод бе сестра на майка им и живееше сама от преди пет години, когато бе починал съпругът й. Здравето й бе крехко и не можеше да пътува, така че ако желаеха да се видят с нея, трябваше да предприемат екскурзия на север. Въпреки че мисълта да прекара Коледа сама не й допадаше, Сам не дръзна да възрази.

— Нямам, разбира се. Сигурна съм, че Мод ще се зарадва. Кога заминавате?

— На Бъдни вечер. Ще се върнем на първи януари. — Уин долови тъга в очите на сестра си. — Защо не дойдеш с нас? Ще прекараме там само няколко дни.