Читать «Паяжината» онлайн - страница 44

— Той е мой племенник, а не син.

— Не се преструвай, че не разбираш за какво говоря. Не твърдя, че са лоши родители, сигурен съм, че не са такива. Просто изтъквам, че децата не могат да бъдат държани под надзор двайсет и четири часа в денонощието.

Тя поклати глава, все още не напълно убедена.

— Грешиш.

Адамс не прояви съчувствие.

— Кой знае, може би. А може би ти грешиш. Единственото, което зная със сигурност, е, че трябва да работя с факти, защото в противен случай аз бих заложил главата си, а не ти. Това, с което разполагаш в момента, не е достатъчно дори да помисля за издирване на престъпник.

Сам отчаяно тръсна ръце. Адамс стана, а след него и верният му партньор инспектор Уайт. Тя погледна Том.

— Кой служител от „Пътна полиция“ беше изпратен на местопроизшествието?

— Брайън Уилямс. Ще го намериш в пътнотранспортния отдел. Сержантът е много опитен, така че внимавай какво говориш.

Сам кимна.

— Искам само да хвърля един поглед на доклада му, това е.

Адамс сви рамене.

— От него зависи. Доколкото те познавам, сигурно ще го придумаш да ти позволи.

Когато се отправи към вратата, Сам стана.

— Има ли още нещо?

Адамс изглеждаше озадачен.

— Търсил си ме тези дни.

— Лично е. Ще се обадя довечера.

Тя кимна с разбиране и проследи с поглед двамата детективи, докато излязоха от стаята. Осъзна, че макар да е сигурна, че Саймън Викърс е жертва на убийство, не ще успее лесно да убеди и другите, дори Адамс.

Четвърта глава

Както обикновено, Сам се прибра късно. През последните години й се струпваше все повече работа, защото поемаше допълнителни случаи, като този със Саймън Викърс, които винаги бяха трудни. Въпреки голямото напрежение, необичайната тишина я привличаше, както силната светлина привлича пеперудите вечер. Трескавият й ум изпитваше нужда да бъде насърчаван, а ежедневната рутина на професията й никога не бе достатъчно абстрактна, за да й донесе удовлетворение. Нищо не обсебваше вниманието й така, както странното и необикновеното.

Включи двойното предаване на джипа си и пое нагоре по неасфалтирания път към къщата си. Въпреки че най-сетне снегът бе престанал да вали, въздухът бе студен и земята бе скована от лед. Когато спря пред портата, чу леда да се пропуква под тежките колелета. Слезе от джипа и забеляза, че светлините на алармената система не се включват както би трябвало. Сам въздъхна. Това бе поредното дребно неудобство в живота й. Сега се налагаше да помни, че има още една грижа, но едва ли скоро щеше да намери време за нея.

Заключи джипа и се отправи към къщата. Миг преди да отвори вратата, вдигна поглед към ясното нощно небе. Просторът и чистият въздух на Норфолк бяха двете неща, с които тази област я бе пленила. До уединеното място, където бе къщата й, не достигаха вредни газове и нищо не скриваше звездния свод от погледа й. През лятото често лежеше в градината и се опитваше да разпознае видимите съзвездия, които проблясваха в мрака като пайети по огромна мантия. Понякога забелязваше огнена опашка на комета или метеоритен дъжд, озаряващ атмосферата. Бе прекарала часове в наблюдение на Хейл Боп, докато кометата бавно са придвижваше над нея и се открояваше сред другите небесни тела с дългата си ефирна опашка. Дори си бе купила телескоп, за да я види по-ясно. Гледката бе прекрасна, а мисълта, че е една от милионите хора по света, които наблюдават това явление, я бе накарала да се почувства незначителна.