Читать «Паяжината» онлайн - страница 42

Не след дълго Том Адамс и екипът му пристигнаха в моргата. Сам не се бе преоблякла и ги чакаше в съседния кабинет. Преглеждаше докладите на Тревър и на председателя на съдебномедицинската комисия в търсене на нещо, което да потвърди откритието й. Фред й съобщи, че криминалистите вече са тук.

— Главен инспектор Адамс и инспектор Уайт, доктор Райън.

Сам вдигна глава, когато двамата мъже прекрачиха прага.

— Том, Чоки.

Настаниха се на двата твърди стола в далечния край. Том погледна Сам и широко й се усмихна. Въпреки че все още се срещаха по работа, отдавна не бяха близки както някога. Тя бе поласкана от желанието му да подновят връзката си и не можеше да отрече, че понякога й хрумва да се съгласи. Сега той веднага заговори по същество.

— Е, Сам, какво имаш за нас този път?

— Убийство.

Адамс не изглеждаше разтърсен от новината. Навярно се бе досетил за какво става дума още при телефонния разговор. Доктор Райън не бе от хората, които биха губили нечие време напразно, и би му се обадила само ако проблемът й се струва изключително важен.

— Предполагам, че говорим за Саймън Викърс.

Тя кимна.

— Да.

— Мислех, че причината за смъртта му вече е установена. Злополука, нали?

— Понякога и експертите от комисията грешат.

— А Тревър?

— Патолозите също.

Адамс помълча няколко мига, опитвайки се да прецени доколко Сам е убедена в твърдението си и едва тогава каза:

— Е, крайно време е да споделиш какво си открила.

— Както може би вече знаеш, родителите на Саймън Викърс не приемат заключенията на полицията и съдебномедицинската комисия…

— Чух слуховете.

— Поради тази неудовлетвореност ме помолиха да проведа повторна експертиза, която се съгласих да извърша. Тази сутрин се заех с това и съм убедена, че Саймън Викърс не е загинал при катастрофата, а е бил убит и вероятно е сложен в колата след смъртта си, за да изглежда като злополука.

Чоки Уайт погледна шефа си и изражението му издаде недоверие. Адамс забеляза това, но добре познаваше Сам и не би пренебрегнал никое нейно твърдение.

— Как стигна до този извод, след като никой друг не го е направил?

— Подезичната кост е счупена.

Уайт я прекъсна, явно все още скептично настроен.

— Както и много други кости. Какво прави тази толкова специална?

Адамс хвърли поглед към него.

— Обикновено се счупва при удушаване. Нали така, доктор Райън?

Сам кимна.

— Радвам се, че си извлякъл поука от дългогодишните наблюдения.

Том се усмихна на самодоволния й тон.

— Значи смяташ, че Саймън Викърс е удушен? А не е ли възможно костта да е счупена при катастрофата, както останалите?

Тя поклати глава.

— През всичките години, откакто съм патолог, никога не съм виждала подезична кост, увредена при подобна злополука. Но съм попадала на множество случаи на удушване, при които костта е счупена почти по същия начин.

— Имаш ли друго доказателство в подкрепа на становището си?

— Не, огънят е унищожил всички органи.

— Сигурна ли си, че тази кост не може да се е счупила при катастрофата? Разбрах, че е била доста тежка.

Сам сви рамене.

— Винаги разглеждаме различни версии, но в този случай вероятността фрактурата да е получена при злополуката е нищожна.