Читать «Паяжината» онлайн - страница 2

Погледна часовника си. Беше един и тридесет. Изненада се, че вижда някого на хълма по това време. Никой освен полицията или горските не би дръзнал да поеме по стръмния заледен път посред нощ. Предпазливо надникна между клоните на глогинов храст и се опита да разпознае шофьора. Убеди се, че не са полицаи. Колата бе друга марка, „Метро“, а и бе твърде студено за тях. Навярно се спотайваха някъде на топло с по чаша чай в ръце. Но бе възможно да е някой горски. Джак изчака, докато колата се отправи надолу и набра скорост по стръмния склон. Ледът се пропука под гумите и потекоха струи мътна вода. Въпреки че се движеше все по-бързо, моторът не забръмча. Джак се досети, че се спуска по инерция.

Докато колата безшумно се плъзгаше покрай дърветата и храстите от двете страни на пътя, ярката лунна светлина проникна през гъсталака и освети тъмното купе. Хладните трептящи лъчи пробягаха по лицето на шофьора, но след миг мракът отново го погълна. Джак Фолкънър хвърли поглед към младежките му черти и го обзе мрачно предчувствие. Нещо не бе наред. Не бе сигурен защо, но през тялото му премина тръпка на уплаха и очакване и сякаш дъхът му застина. Проследи колата с поглед до острия десен завой, където тя странно се полюшна, отклони се от пътя и изчезна навътре в гората. Изведнъж Джак осъзна, че се движи с твърде голяма скорост, за да вземе толкова остър завой. Дори при нормална пътна обстановка маневрата бе опасна и трябваше да се внимава, а в мразовита нощ като тази, когато пътят бе покрит с почернял хлъзгав лед, изглеждаше невъзможна. Младият шофьор или не бе видял завоя, или просто бе загубил контрол, преди да го достигне. Каквато и да бе причината, не се долови никаква реакция от негова страна при очевидната опасност. Джак изпита желание да скочи на крака и изкрещи предупреждение, но вместо това остана вцепенен, сякаш хипнотизиран от задаващото се нещастие.

Най-сетне малкото метро закриволичи и леко подскочи по неравностите, преди да се блъсне челно в огромен стар дъб. Звукът от смачкване на ламарина и трошене на стъкла отекна във въздуха няколко секунди преди да настъпи гробна тишина. За миг всичко застина и дори режещият вятър сякаш изчезна. Гледката на разбиващата се кола разтърси Джак Фолкънър, макар и да се смяташе за коравосърдечен чешит. След няколко мига се опомни, успя да се изправи на крака и пое към мястото на катастрофата. Не бе сигурен какво да стори, когато стигне, но се чувстваше длъжен да предприеме нещо. Но миг след като се втурна към купчината бяла и сребриста ламарина, тя избухна и се разнесе ужасяващ грохот, а огромното кълбо от червеникавооранжеви пламъци озари небето и разтопи скрежа наоколо.

Силата на експлозията тласна Джак назад и го повали по гръб върху храста, под който бе лежал скрит преди малко. Едва дишайки, се свлече на земята, отново стана на крака и с изумление се загледа в адския огън, погълнал колата. Дори и да бе имало надежда да спаси шофьора, тя се бе изпарила. Джак се взираше през дима и търсеше признаци на живот. За миг различи тъмен силует, който се открои сред пламъците, преди отново да се слее с кълбата черен дим, които обгръщаха останките на колата. Изведнъж, забравил страха за собствения си живот, той извика: