Читать «Паяжината» онлайн - страница 15

Рики седеше на бюрото й, взираше се в компютърния екран и съсредоточено натискаше клавишите.

— Не е ли малко късно?

Рики се обърна и погледна леля си.

— Зависи за кого.

— Моля?

— За деветнадесетгодишен е рано. Може би, ако си над тридесетте, ти се струва късно.

Сам го изгледа навъсено.

— Нали нямаш нищо против, че използвам компютъра ти? Полезно е за курса, който посещавам, а и предполагах, че по това време няма да ти трябва.

Най-сетне, след като с години го бе убеждавала, Рики бе решил да се запише във вечерен курс по компютърна грамотност, а през деня продължаваше да работи в „Макдоналдс“.

Сам поклати глава.

— Не, не възразявам. Стига да не се опитваш да проникнеш в личните ми файлове.

Рики отново прикова поглед в екрана.

— Дори и да успея, не бих разбрал нито дума.

Тя застана до него.

— Впрочем, какво търсиш така усърдно?

— Нещо в уебстраниците на изгодна цена.

Леля му поклати глава.

— Значи просто пазаруваш в мрежата?

— Винаги ще има порнография, ако за това намекваш.

— Дано вече някой работи по въпроса.

Рики й се усмихна.

— Само ми спести тези ехидни подмятания.

Сам присви колене и огледа устройството, подобно на портативен компютър. Бе с размерите на филофакс, но със собствен екран, свързано с компютъра й с дълъг сив кабел.

— Какво е това?

Рики я изгледа учудено.

— Не знаех, че си толкова изостанала в компютърните си познания.

Тя не отговори на репликата.

— Обясни ми какво представлява.

— ПДА.

— Какво означава?

— Персонален дигитален асистент.

Сам знаеше, че се опитва да я впечатли със своя техноезик, но остана равнодушна.

— За какво служи?

— Това е високотехнологичен електронен бележник. Можеш да пишеш или да рисуваш на него и да прехвърляш всичко в компютъра, откъдето лесно може да бъде разпечатано. Идва краят на секретарската професия.

Джийн би трябвало да се разтревожи от тази перспектива.

Сам вдигна устройството и внимателно го огледа.

— Сигурно е доста скъп.

Рики се приближи към нея, взе апарата и отново го сложи на бюрото.

— Да.

— Значи в „Макдоналдс“ плащат добре?

— Спестявах и успях да намеря сравнително евтин.

— Къде?

— В мрежата.

Леля му отново насочи вниманието си към компютърния екран.

— Какво търсиш сега?

— Скенер. Би трябвало да има някой по джоба ми, ако източникът ми е все още в бизнеса.

— Кой е той?

— Не мога да ти кажа. Строго поверително. Ако ти го разкрия, ще се наложи да те убия.

— Страхотно.

— Пошегувах се. Свързах се с компания, която, изглежда, може да си позволи да продава с тридесет процента отстъпка. Не е лошо, а?

Сам кимна.

— Не звучи никак зле. Сигурен ли си, че дейността им е законна? Нали стоката не е паднала от каросерията на някой камион или нещо подобно?

— Персоналният асистент нямаше никакви дефекти.