Читать «Паяжината» онлайн - страница 17

— Добро утро, доктор Райън. Кафе?

Сам отчаяно кимна. Въпреки че от дълги години бе нейна секретарка и приятелка, Джийн никога нямаше да се отучи от излишните официалности. Винаги говореше със Сам на „вие“, дори когато отидеха заедно да хапнат и пийнат по нещо в обедната почивка. Патоложката се бе отказала от опитите си да промени отношенията им и бе приела факта, че за Джийн винаги ще бъде „доктор Райън“. Секретарката й бе рожба на друга епоха, в която учтивостта бе неизменна част от атмосферата в болницата, както тъмносините плътни чорапогащи на сестрите. Вече бе твърде късно да я промени.

— Да, ако обичаш. Нека бъде силно.

— Тежка нощ?

Сам поклати глава:

— Всъщност, не. Само малко неспокойна. Няколко пъти сънувах един и същи сън.

Бе свикнала с кошмарите, които бяха нещо обичайно за човек с нейната професия. Но обикновено съновиденията бяха неясни и бързо ги забравяше, а този образ се бе запечатал в съзнанието й и понякога не можеше да спи непробудно дълго време.

Думите й събудиха любопитството на Джийн.

— Имаше ли в него висок мургав непознат?

— Мисля, че бих го запомнила. Освен това на масата за дисекции мургавите красавци не изглеждат толкова привлекателни.

— Тогава какво сънувахте? — продължи да любопитства секретарката.

Сам смръщи вежди.

— Най-странното е, че се събудих разтреперана, не помня подробности. Имам само откъслечни проблясъци и колкото повече се опитвам да се съсредоточа върху тях, толкова по-бързо изчезват.

Джийн поклати глава.

— Щом е така, откъде знаете, че се е повтарял един и същи сън?

Сам сви рамене.

— Не съм сигурна откъде, просто знам.

— Нещо ви тревожи — отбеляза Джийн със съчувствие. — Мисля, че наистина се нуждаете от едно силно кафе.

Началничката й кимна утвърдително, преди да влезе в главния офис. Там завари привлекателен висок младеж, който енергично натискаше клавишите на компютъра й.

— Добро утро, скъпа, свършвам след малко, извинявай, ако преча.

Джийн бързо дотича при нея.

— Съжалявам, доктор Райън. Забравих да ви предупредя. Инсталират някаква нова програма в компютрите на болницата. Боя се, че през следващите няколко дни ще ни създадат известно неудобство.

Сам въздъхна, кимна с разбиране и стовари куфарчето си на пода. В този миг младият мъж стана.

— Достатъчно засега.

Стопанката на кабинета го погледна учудено.

— Мога ли да ползвам компютъра?

— Не, за съжаление, скъпа, поне в близките няколко часа, но до края на деня отново ще ни включат в мрежата.

Сам мразеше обръщението „скъпа“, но прикри раздразнението си. Когато младият мъж излезе, тя се отпусна на стола с висока облегалка и погледна огромната купчина книжа, които, както обикновено, бяха разпилени върху плота. Мисълта, че трябва да ги сортира, не бе особено приятна, но трябваше да го свърши. Когато се залови да преглежда първия доклад, Джийн почука и влезе с чаша димящо кафе в ръка. Сам вдигна поглед.

— Благодаря, Джийн.

— Беше красавец, нали? — отбеляза секретарката и остави чашата на бюрото й.

Избягвайки погледа й, Сам попита:

— Кой?

— Сигурно се досещате. Младият мъж, който дойде да въведе програмата. Изглеждаше доста добре.