Читать «Паяжината» онлайн - страница 16

— Не се прави на остроумен. Знаеш за какво говоря. Не бих искала да чуя, че Том Адамс те издирва.

— Вместо да търси теб.

— Рики!

— Да, сигурен съм, че всичко е законно. Доста хора ползват услугите им.

— Но кои са те?

— HTTP двоеточие, две наклонени черти, www, точка, Бий, точка, CO, точка, UK, наклонена черта, PDA.

— Интересно име. Как се свърза с тези хора?

Рик широко й се усмихна.

— За да откриеш желана уебстраница, използваш някоя търсачка. Напечатваш от какво се нуждаеш, например „Купувам скенер“, и с малко късмет го намираш.

— По-нататък?

— Обикновено се появява формуляр, който трябва да попълниш, натискаш „send“, и чакаш поръчката ти да бъде изпълнена.

— Как се плаща?

— С кредитна карта, ако имаш такава.

— А ти нямаш.

— Обикновено плащам в брой.

— Значи компанията е местна?

Рики кимна.

— Нещо такова.

— Е, само помни, че съм те предупредила за Том Адамс. Не се шегувах.

Рики сви рамене.

— Казах ти, че вече съм голямо момче.

Сам го изгледа недоверчиво.

— Ще видим. И не стой тук цяла нощ.

Той й се усмихна и задържа поглед върху лицето й.

— Добре ли си?

— Разбира се, защо?

Рики премигна.

— Нищо. Няма да стоя още дълго.

Сам кимна и излезе от стаята, смутена и леко ядосана от себе си. Явно, не бе успяла да прикрие безпокойството, което я бе обзело по-рано.

Втора глава

Видеокамерите, закрепени високо на бетонните стени на многоетажния паркинг до болницата, проследиха рейндж ровъра на Сам, докато бавно се придвижваше между отделните нива. Когато най-сетне спря на запазеното си място, най-близката камера се включи и се насочи към регистрационния номер. Явно доволен, невидимият контрольор върна камерата в първоначалното й положение. Въпреки въвеждането на видеосистема и по-силното осветление, което бе подобрило охраната на паркинга, и макар интериорът да не бе така мрачен, всеки път, когато се наложеше да гарира тук, Сам се чувстваше напрегната. Независимо че ръководството на болницата полагаше усилия, все още имаше тъмни кътчета, в които не можеше да се надникне с просто око, и те продължаваха да събуждат най-страховитите й кошмари.

За всеки случай включи личната си алармена система и задържа палец върху бутона, докато вървеше към асансьора. Нямаше пълно доверие в тези устройства и често се питаше дали действително възпират злосторниците. Може би не бяха по-надеждни от алармите за коли. Поне, ако се наложеше, би могла да халоса с него някой нападател. Сам бе за узаконяване на паралитичните спрейове, за да могат жените да се защитават без страх от съдебно преследване. За няколко мига се качи до желания етаж. Вратите на асансьора се отвориха и разкриха дълъг, ярко осветен и оживен коридор. Бързо стигна до кабинета си и влезе. Джийн, секретарката й, седеше на бюрото си и набираше на компютъра нахвърляни с небрежен почерк доклади от аутопсии. Сам предположи, че е дошла преди няколко часа, за да се залови с несвършената работа, която се бе струпала през последните няколко месеца.

— Добро утро, Джийн.

Джийн погледна началничката си и на строгото й лице се появи усмивка.