Читать «Паяжината» онлайн - страница 14

Снежинките се сипеха по раменете й. Изведнъж се опомни и забърза към приканващата светлина на лампата пред къщата си.

Ерик Чембърс влезе в малката веранда пред входната врата на дома си и енергично изтупа шушляковото си яке. Полуразтопените снежинки се разлетяха на всички страни около него, сякаш бе куче, тръскащо мократа си козина. Най-сетне свали якето и го закачи да съхне на облегалката на стар люлеещ се стол, който винаги стоеше в ъгъла на тясното помещение. Преди да влезе в сухия, топъл коридор, старателно забърса двете си кучета със стара кърпа. Щом реши, че са достатъчно чисти и подсушени, отвори вратата и пусна запъхтените животни в къщата.

Бе премръзнал и чувстваше нужда от топло питие. Хрумна му да си налее нещо силно, но искаше умът му да остане бистър, защото му предстоеше работа. Сложи чайника на котлона, влезе във всекидневната и се загледа навън през воала от снежинки. Цялата градина бе покрита с дълбок сняг, който приличаше на съвършено гладка пелена. Само хранилките за птици бяха чисти, защото през лятото бе поставил над тях широки дървени навеси. При такова време храната бе оскъдна и птиците страдаха, а той обичаше да се грижи за тях. Може би затова мразеше котките.

Погледът му неволно се спря на огромния рододендронов храст, който растеше в десния ъгъл на градината. Беше едно от най-старите растения и когато разцъфтеше, изглеждаше величествено. Естествено, трябваше да се грижи за него, но си заслужаваше. Винаги се усмихваше, когато се сети за този храст, не от гордост, а заради ужасната тайна, която той криеше. Всички в селото мислеха, че познават добрия стар Ерик, уважавана личност и стълб на обществото. Дори му бяха измислили прякора Полковника, защото бе известен с чувството си за отговорност. Забавно му бе да пази тайната, че не е човекът, за когото го смятат. Веднъж Сам Райън му бе казала, че градината му е пълна с изненади и тайни; само да знаеше колко са те в действителност. Тихо се засмя при мисълта как биха реагирали и тя, и останалите му съселяни, ако истината най-сетне излезеше наяве. Може би трябваше да приложи към завещанието си признание. Когато бъде прочетено, за самия него не би имало значение, но несъмнено би разтърсило обществото и би накарало всички да поставят под съмнение самодоволното си спокойно съществуване и поне година-две подозрително да се озъртат на всяка крачка.

Наля си голяма чаша чай, преди да включи компютъра си. Когато екранът светна, въведе паролата си и се потопи в необятното пространство на Интернет.

Сам влезе през задната врата, свали побелелите си обувки и мокрото студено палто. Къщата бе тъмна, навярно всички си бяха легнали. Това бе добре дошло за нея. Запали лампата в кухнята, застана пред малкото огледало и изтри черната спирала, която бе потекла по страните й. Щом почисти лицето си, излезе от кухнята, угаси лампата и се отправи към стълбите, за да се качи в спалнята си. Изведнъж забеляза тънка ивица светлина под вратата на кабинета си. Приближи се и плахо долепи ухо до нея, преди да я побутне и да надникне вътре.