Читать «Паяжината» онлайн - страница 146

— Имаш ли представа къде би могъл да го занесе?

— На срещата с Паяка.

— Но не е съвсем сигурно, нали?

Сам поклати глава.

— Всъщност не. — Реши, че няма друг избор, освен да бъде напълно откровена, въпреки че така щеше да предизвика гнева му. — Ръсел Кларк засече съобщение от Паяка около единайсет часа.

— Защо не ми каза с какво си се заела?

— Не исках да идвам при теб неподготвена. Щях да ти кажа всичко, което съм открила, на срещата в три часа, когато трябваше да доведа Рики, но събитията ме изпревариха.

— Нямаше ли да е по-добре аз да преценя какво означава „неподготвена“?

— Като размислих, да. Но помниш ли каква битка трябваше да водя, докато те накарам да гледаш на смъртните случаи като на убийства. Исках да ти предоставя устна информация, но се страхувах, че ще я отхвърлиш.

Том се усмихна и кимна. Не виждаше причина да й се сърди. Ако не бе толкова непокорна и упорита, може би сега той нямаше да ръководи важно разследване за убийства.

— И какво се случи после?

— Ръсел Кларк засече отговора на човека, на когото Паяка бе изпратил съобщение, потвърждавайки всички подробности около срещата. Той успя да проследи съобщението…

— А не можа ли да установи от къде се е свързал Паяка?

— Не. Опита се, но мисля, че онзи умело се прикрива.

— Е, и до къде проследи другото съобщение?

Сам го погледна сериозно.

— До тук, до моя компютър.

Том въздъхна дълбоко, но запази спокойствие.

— Добре, ако искаме да заловим този негодник, необходими са ни часът и мястото на срещата.

— В единайсет довечера до Байроновия вир в Гранчестър — триумфално заяви Сам.

— Откъде имаш тази информация?

— За точния час — от Ръсел Кларк, а за мястото — от Марша. Пробите от диатомеи, които взехме от белите дробове на Доминик, съответстват на тези, взети от Байроновия вир. Зная, че не е сто процента сигурно, но е адски добро попадение, че знаем мястото, а и нямаме по-добро предложение.

Том се облегна на стола. Не можеше да отрече, че е впечатлен.

— Защо ми е необходим екип за разследване, когато имам теб и Марша?

При създалите се обстоятелства за Сам бе трудно да оцени комплимента.

— Имаш ли някаква представа къде може да е Рики сега? — продължи Адамс.

Сам отчаяно поклати глава.

— Не. Проверихме при всичките му приятели. Не бяха много словоохотливи. Явно, не желаят да доносничат.

— Дай ми списъка и ще изпратя две от моите момчета да ги навестят. Това би могло малко да ги разтърси. Някаква друга идея?

— Никаква.

— Има ли вероятност Рики или Паяка да разберат, че знаем за срещата?

Сам не бе сигурна за какво намеква и поклати глава.

— Не мисля.

— Добре, в такъв случай да променим уговорката. Колко разбираш от компютри?

— Достатъчно.

— Достатъчно, за да изпратиш съобщение на Паяка?

За миг Сам бе стъписана и объркана.

— Не, не бих заложила на своите способности. Ръсел Кларк би бил по-подходящ.

Адамс кимна и скочи.

— Добре тогава, нека да бъде Ръсел. Ще изпратя кола до „Фицуилям“ да го доведе.

— Няма ли да бъде по-лесно ние да отидем там?

Адамс поклати глава.

— Не мисля. Ако Паяка е толкова умен, колкото мислим, би могъл да проследи обаждането до колежа и да заподозре нещо. Ако го проследи до тук, всичко ще бъде наред.