Читать «Паяжината» онлайн - страница 148

— Има ли причина за отлагането на срещата? Може би ще иска да знае.

— Кажи му, че имаш проблеми с леля си — намеси се Адамс.

Сам го изгледа навъсено, докато Ръсел пишеше.

— Как искате да подпиша съобщението? Рики?

— Не, напиши, че е от Мравката — това е името на Рики в Мрежата. Той би използвал него.

Ръсел набра последните няколко реда и натисна send.

Сам погледна Адамс. Оставаше им само да чакат.

След два часа очакване целият оптимизъм, който ги владееше в началото, се бе изпарил. Том се разхождаше нагоре-надолу из къщата като лъв в клетка, мърмореше на себе си дали тактиката им е правилна. Междувременно Сам, Уин и Ръсел правеха безуспешен опит да успокоят нервите си с игра на скрабъл. Това поне им помагаше да убият времето. Накрая търпението им се изчерпа. Том бе принуден да вземе решение.

— Мисля, че чакахме достатъчно. Време е да преминем към план Б.

Сам го погледна.

— Ще взема палтото си.

Ръсел изглеждаше разочарован.

— Съжалявам, направих всичко възможно.

Тя му се усмихна.

— Няма за какво да се извиняваш, направи повече от достатъчно.

Уин се приближи към Том и му помогна да облече елегантното черно палто върху костюма си.

— Ще внимаваш за Рики, нали? Не го излагай на опасност.

Леко стисна ръцете й, за да й вдъхне кураж.

— Сигурността му ще бъде на първо място, обещавам. — Погледна към Сам, която бе облякла палтото си и тъкмо излизаше от кухнята. — Тръгваме ли?

Тя кимна и бързо прекоси стаята, за да прегърне и целуне сестра си, която едва се сдържаше да не заплаче.

— Всичко ще бъде наред. Ще се погрижа за него, можеш да разчиташ на мен.

Уин кимна.

— Зная, зная.

— Ще оставя тук Ръсел да ти прави компания, докато получим някакви новини. Нали си съгласен, Ръсел?

Той кимна.

— Да, разбира се. Можем да довършим играта.

Сам долови с крайчеца на окото си гримаса на нетърпение на лицето на Адамс и внимателно се отскубна от прегръдката на сестра си. В този момент от кабинета й прозвуча сигнал за получено съобщение.

За миг всички останаха неподвижни. Пръв реагира Ръсел. Скочи от стола и се втурна в празния кабинет. Това рязко движение изтръгна останалите от вцепенението и те го последваха. Ръсел придърпа стола близо до компютъра и след като натисна няколко клавиша, извлече съобщението на екрана. Останалите се наведоха напред и зачакаха.

Мравка, благодаря за съобщението. Моля, пиши да се разберем за друг час.

Паяка

Ръсел разгледа страницата с нарастващо вълнение.

— Дал ни е потребителския си номер. Вижте!

Проследиха пръста му, който сочеше горната част на съобщението, където ясно се виждаше номерът.

— Можем ли по това да проследим от къде се свързва?

Ръсел кимна.

— Да, също като телефонно обаждане.

Том бързо записа номера и се обърна към Сам.

— Само тази телефонна линия ли има в къщата?

— Не, тя е специално за Мрежата. Можеш да използваш телефона във всекидневната.

Адамс кимна с разбиране и се втурна към посочения апарат. Ръсел изпрати отговор на Паяка.

Паяк, не те ли устройват часът и мястото, които предложих?

Мравката

Всички зачакаха. След няколко секунди отново се получи съобщение.