Читать «Паяжината» онлайн - страница 144

— Ако искаме да го заловим тази вечер, трябва да им съобщя, защото започва да става доста опасно. Освен това, при положение че са официално ангажирани със случая, обещах да предоставям на Том всяка важна информация и не искам повече да го дразня.

— Той се обажда днес.

— Том?

Марша кимна.

— Да, също искаше резултатите от диатомеите колкото е възможно по-скоро. Откъде е разбрал?

— Има шпиони навсякъде.

— Да му ги изпратя ли?

— Мисля, че този път е по-добре да постъпим както е редно. Ти бе изложена на достатъчно опасности заради мен.

— Обикновено не се притесняваш да натриваш носа на полицията.

— Освен когато не е в мой интерес, а точно сега се нуждая от помощта им.

В този момент телефонът иззвъня и Марша бързо вдигна.

— Марша Евънс. — След миг подаде слушалката на Сам. — Джийн се обажда. Изглежда, е спешно.

Сам нетърпеливо я пое.

— Джийн?

От другата страна на линията ясно прозвуча гласът на секретарката й.

— Извинявам се, че ви безпокоя, доктор Райън, но се обади мъж на име Ръсел Кларк от „Фицуилям“ и каза, че иска спешно да се види с вас. Спомена, че е успял да засече получателя на съобщението, каквото и да означава това. Честна дума, не зная какво…

Сам не бе на себе си от вълнение.

— В колежа ли се намира в момента?

— Да, така мисля. Каза, че ще ви чака там.

Доктор Райън с трясък остави слушалката и бързо се изправи.

— Трябва да вървя. Изглежда се добрах до очевидната връзка, която търсех.

Беше й нужен повече от час, за да стигне до „Фицуилям“. Спря на мястото за колите на преподавателите и се втурна към компютърните лаборатории. Ръсел Кларк седеше на обичайното си място и я очакваше. Сам не си направи труда да почука, а направо връхлетя вътре и седна до него.

— Е, какво има?

Той я погледна изненадано за миг, после на лицето му се появи широка усмивка.

— Господи, наистина не си губите времето! Секретарката ви каза, че не сте там.

— Успя да ме открие — нетърпеливо отвърна Сам.

— Съжалявам, че не ви се обадих веднага, но тук бяха инспектор Уайт и приятелите му. Интересуваха се дали отново съм разговарял с вас и ме притискаха с неудобни въпроси.

— Каза ли им нещо?

— Само ги баламосвах с научни термини. Не беше трудно, защото не са много наясно с новите технологии.

— Браво! Е, какво откри?

Кларк отново се обърна към компютъра и бързо натисна няколко клавиша.

— Снощи получих това съобщение.

На екрана се появи текст от три реда.

Паяк, съжалявам, че толкова дълго не се свързвах с теб, но отсъствах известно време. Да, можем да се срещнем до вира в единайсет. Ще донеса стоката, ако обичаш, приготви парите. Имам…

Сам бързо прегледа съобщението.

— Според мен по всичко личи, че някой води преговори да купи още един комплект оборудване — каза Ръсел.

Тя кимна.

— Може би. Изглежда, съобщението е било прекъснато по някаква причина.

— Да, не зная защо. Затова не успях да се добера до името му, което би помогнало, но няма значение, защото успях да го проследя.

— Това не отнема много време, кога пристигна съобщението?

— Преди няколко часа.

— И така, докъде го проследи?

— Не мога да посоча точното място, но мога да ви дам Интернет адреса: http, две точки, две наклонени черти, www, точка, тяло, точка, UK, точка, UK, точка.