Читать «Паяжината» онлайн - страница 147

Беше очевидно, че въпросът й е прозвучал глупаво, и веднага съжали, че го бе задала. Смущението й бързо бе изместено от обичайното любопитство.

— Мога ли да попитам защо е всичко това?

— Налага се да променим часа на срещата, ако можем. Да я отложим за малко по-късно.

— Защо?

— Защото ни е необходимо време. Да измъкнем Рики и да заложим капан на мистър Паяк.

— А мястото?

— Не, то остава същото. Ако това е мястото, където обикновено провежда срещите си, ще се чувства спокоен и няма да бъде предпазлив. Така по-лесно ще го заловим. Тогава най-добре е да изпратя кола за мистър Кларк. Мога ли да ползвам телефона?

Сам кимна.

— Том, ще ми направиш ли една услуга? — Той спря до вратата и се върна обратно в стаята. — Не изпращай Уайт. Ръсел се бои от него, а трябва да бъде в добро настроение, за да ни помогне.

Адамс се усмихна и кимна.

— Ще изпратя Джим Клег, той е нещо като социален работник, ще се справи чудесно.

— Благодаря.

Том се отправи към всекидневната, горящ от нетърпение да започне.

Ръсел Кларк определено изглеждаше загрижен, когато най-сетне пристигна в къщата на Сам. Уин го посрещна на вратата и го отведе във всекидневната. Щом влезе, Сам и Адамс станаха и той се здрависа с двамата.

— Извиняваме се, че те повикахме така спешно, Ръсел, но отново се нуждаем от помощта ти — каза Сам.

Кларк кимна и сви рамене.

— Няма проблем, стига да е за последен път. Ръководството на факултета ще ми прости тази самоотлъчка.

— Ще бъде за последен път, обещавам.

— Между другото, благодаря, че не изпратихте инспектор Уайт да ме доведе.

— Не бяхме сигурни дали ще дойдеш, ако изпратим него.

— Нямаше да дойда.

Сам погледна към Адамс, който й се усмихна многозначително.

Ръсел наруши мълчанието.

— Е, какво искате да направя?

Том успя да изпревари Сам и отговори пръв.

— Искаме да се опиташ да се свържеш с Паяка от наше име.

Ръсел Кларк не изглеждаше никак изненадан от тази молба. Почти нехайно попита:

— Защо?

— Касае се за срещата тази нощ, съобщението за която засече в Мрежата. Налага се да променим някои неща.

— Знаете, че нямам Интернет адреса му.

Сам кимна.

— Знаем. Просто ще трябва да пуснем съобщението, както преди.

Ръсел изглеждаше неуверен.

— Малко е рисковано. С колко време разполагаме?

Адамс погледна часовника си; беше седем и половина.

— Три часа и половина. Всъщност, три, ако приспаднем известно време за пътуването.

— Не е много, нали? Ще видя какво мога да направя, но не обещавам нищо.

Сам му се усмихна.

— Не искаме нищо повече.

Заведе Ръсел в кабинета си и той се настани пред компютъра. Включи го и влезе в Интернет. Не се наложи да чака дълго. Отвори полето за съобщения и поиска по-нататъшни инструкции.

— Е, в Мрежата сме, какво искате да напиша?

Сам помисли известно време, преди да отговори.

— Паяк, не е възможно срещата да се състои в единайсет часа. Може ли да я отложим за… — Обърна се към Адамс: — В колко часа искаш да бъде?

— Един през нощта. Така ще имаме достатъчно време да подготвим нещата.

Тя погледна към Ръсел, който вече набираше текста.