Читать «Паяжината» онлайн - страница 143

— Скоро ще се видим, нали?

Жената кимна, а когато Сам се запъти към вратата, извика след нея:

— Направете всичко възможно да не се измъкне, доктор Райън. Не позволявайте други да страдат като нас.

Патоложката кимна със съчувствие, разкъсвана от собствените си съмнения, и излезе.

След кратката си среща със семейство Викърс Сам се отправи към съдебномедицинската лаборатория в Скривингдън с надеждата, че може би Марша вече е стигнала донякъде с анализа на диатомеите. Остави колата на паркинга и след като се легитимира, се отправи към кабинета на приятелката си. Почука и тя й даде знак да влезе.

— Много си бърза, тъкмо оставих съобщение на телефонния ти секретар.

— Бях навън през по-голямата част от сутринта.

— Тогава е щастливо съвпадение.

— Току-що си свършила анализите?

Марша кимна.

— Да.

— И получи положителен резултат?

— Да, погледни тук.

Марша посочи един от множеството микроскопи, които стояха върху чистата бяла повърхност на лабораторния плот. Сам долепи око и надзърна да разгледа малките, но характерни организми.

— Чудесно. От къде са тези диатомеи?

— Гранчестър, от целия район. Това е една от пробите, която взехме малко преди обяд.

Сам се изправи и нежно стисна ръката на приятелката си.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб. От къде, по-точно, са тези?

— От Байроновия вир. На около десет минути от кръчмата.

Сам настръхна.

— Байроновия вир?

— Да. Не помниш ли? В края на селото. За него се разказват какви ли не истории. Някога там са се случвали интересни неща. Говорих със собственика на имота след…

Докато Марша разказваше това, което помнеше от уроците по история за Байрон и вира, наречен на негово име, Сам потъна в собствените си мисли. Не знаеше защо досега не бе обърнала по-сериозно внимание на Байроновия вир. Доста често го бе посещавала. Дори веднъж се бе къпала гола посред нощ, внимателно избягвайки да гълта вода. Реката не бе толкова чиста, колкото вероятно е била през миналия век. Явно, винаги трябваше някой друг да посочи на човек очевидното.

Гласът на Марша най-накрая успя да достигне до съзнанието й.

— Не чуваш и дума от това, което казвам, нали?

Сам внезапно се обърна към приятелката си, която крачеше напред-назад из лабораторията, раздразнена от явната липса на интерес от нейна страна.

— Ти си открила вира!

Марша бе леко озадачена от вълнението на Сам при споменаването на мястото.

— Мисля, че е бил открит много преди аз да се появя на бял свят.

Сам поклати тава.

— Извинявай, вирът е мястото, където Паяка урежда повечето си срещи. Тази нощ в единайсет ще има такава.

— Сигурна ли си?

— За срещата ли?

— И за вира.

— Напълно сигурна съм. Взех информацията от уебстраницата на Паяка. Иска да се срещнат до вира. Освен това за него се споменава няколко пъти и в другите съобщения. Като прибавим и информацията за диатомеите, бих се обзаложила, че съм на прав път.

Марша се замисли.

— Струва ми се напълно логично. Ще кажеш ли на полицията?

Сам кимна.