Читать «Паяжината» онлайн - страница 142

Докато се движеше бавно по улицата, забеляза, че е тиха. Слава богу, че нямаше представители на пресата и зяпачи. Спря пред къщата, позвъни на вратата и зачака. Не след дълго мистър Викърс се показа и щом я зърна, на сериозното му лице се изписа задоволство.

— Доктор Райън, каква приятна изненада. Една! — провикна се той. — Една, доктор Райън е. — После отново се обърна към Сам: — Заповядайте, влезте.

Покани я в трапезарията. Съпругата му побърза да излезе от кухнята и също се отправи натам. Нетърпеливо я погледна.

— Имате ли още новини?

Сам поклати тава.

— Не, случаят вече е в ръцете на полицията. Сигурна съм, че ще ви уведомяват, ако има някакво развитие.

— Нали знаете, че арестуваха заподозрян — развълнувано попита мистър Викърс. — Не им отне много време, след като ги убедихте, нали?

Сам поклати глава.

— Да.

Не бе сигурна дали знаят, че Ерик е пуснат под гаранция и че самата тя не е убедена във вината му. Засега реши да премълчи това.

Мистър Викърс продължи:

— Те идваха тук, взеха свидетелски показания. Бяха много любезни, оставиха при нас една полицайка за известно време. Чудесно момиче, приветливо.

— Радвам се, че ви държат в течение. Питах се дали има още нещо, което бих могла да направя за вас.

Мистър Викърс поклати глава.

— Мисля, че направихте повече от достатъчно и сме ви много благодарни. Но има нещо, с което аз мога да ви бъда полезен. Съжалявам, че толкова се забавих.

Отиде до шкафа, извади три листа от едно чекмедже и ги подаде на Сам.

— Това е списъкът, който искахте. Едва ли ще ви послужи много, но искам да ви покажа, че се потрудих. — Сам изглеждаше объркана. — Всичките му приятели и познати, помните ли? Не бях сигурен дали да го предам на полицията, или не. Но понеже вие първа помолихте за това и поискахте да започне разследване, си помислих, че би трябвало да го дам на вас.

Сам прегледа набързо първия лист. Разпозна няколко имена на младежи от компютърния клуб и две, които бе озадачена да види. Едмънд Муър и Питър Андрюс. Но все пак те също бяха свързани с компютърния клуб на Ерик, така че това не би трябвало да я изненадва. Сгъна листовете и ги сложи в чантата си.

— Благодаря, но ще ги дам на полицията. Те имат повече възможности, ще могат да проверят имената по-бързо от мен.

Мистър Викърс кимна.

— Както желаете, доктор Райън, ваши са, можете да правите с тях каквото искате.

— Как се справяте?

— Малко по-добре, след като арестуваха онзи човек за убийството на Саймън.

— Пресата и съседите не са ви безпокоили твърде много, нали?

— Не, наистина не. Журналистите ни досаждаха известно време, но полицайката ги отпрати. Оттогава не са се занимавали с нас.

— Добре. — Сам се изправи. — Трябва да тръгвам. Отбих се само за малко, за да проверя как сте.

Погледна към мисис Викърс, която не бе казала почти нищо, откакто бе дошла. Само седеше и наблюдаваше какво става, изглеждаше бледа и потисната. Усмихна й се.