Читать «Паяжината» онлайн - страница 141

Изражението на Сам остана спокойно.

— Е, има ли?

— Не, нищо. Всъщност, вече ми доскучава.

Отново насочи вниманието си към компютъра. Натисна едновременно send и off. Опита се да се държи естествено, но тя усети, че го обзема паника. Реши да използва ситуацията и да го притисне.

— Къде е новото ти оборудване, изглежда, е изчезнало.

Рики сви рамене.

— Не работеше както трябва и го върнах.

— Къде го върна?

— Във „Фреймърс“ в града.

— Мисля, че го беше взел евтино.

— Да, имаше разпродажба.

Сам замълча за миг, търсейки очите му. Знаеше, че лъже.

— Доколко си замесен във всичко това, Рики?

Той наведе глава и не се осмели да я погледне в очите.

— Мисля, че е време да ми кажеш истината. И така, откъде взе оборудването, от Паяка ли?

Момчето енергично поклати глава.

— Не, не е от него, никога не съм го виждал.

— Тогава от кого?

— Саймън и Доминик ми го доставиха. Те снабдяваха всички.

— И откъде го вземаха?

— Нямам представа, знаех само, че е евтино.

Сам започна да губи търпение.

— За бога, Рики, те са мъртви, убити. И така, откъде, по дяволите, го вземаха?

— От Паяка. Мисля, че така наричаха пласьора.

В очите му напираха сълзи.

— А кой е Паяка?

— Това не зная.

— Рики!

— Не зная, наистина не зная.

— Ерик Чембърс ли е?

— Нямам представа. Ние само давахме поръчките си на Доминик или Саймън и те ни доставяха оборудването. Това е всичко, което зная.

— И никога не си задавал въпроси?

— Беше евтино.

— Било е незаконно. Е, къде е сега?

Сам бе бясна.

— В бараката.

— Какво мислеше да правиш?

— Не бях решил, исках само да се отърва от него.

— И да загубиш всичките вложени пари?

— Не бяха чак толкова много.

— И нямаш представа кой е Паяка?

— Не, наистина не съм във връзка с него. Както казах, всичко ставаше чрез Доминик и Саймън.

Телефонът във всекидневната иззвъня и ги прекъсна. Сам вдигна слушалката.

— Доктор Райън.

От другата страна на линията се чу познат глас.

— Сам, Том Адамс се обажда. Вчера Ерик Чембърс е изпратил две съобщения от своя уебсайт.

— Успя ли да ги проследиш?

— Да, едното бе до приятел в Кингс Лин, а другото до братовчед в Бат. И двете съвсем безобидни за съжаление.

Сам изпита облекчение, щом чу тази новина. Голям товар би паднал от плещите й, ако знаеше името на убиеца, но бе доволна, че не е Ерик.

— Благодаря, че ме уведоми, Том. Изглежда, отново сме в изходна позиция.

Гласът на Том прозвуча по-оптимистично.

— Не съм сигурен, отидох твърде далеч, Сам. Все още има много доказателства срещу Ерик. Не съм го отписал. Важи ли още уговорката за три часа?

— Да, ще дойда. Ще се видим.

Затвори и се върна при племенника си.

— Беше инспектор Адамс. Иска да поговори с теб в участъка около три часа.

Рики кимна.

— Добре. Мама ще научи ли?

— Да.

— По дяволите! Не съм сигурен от кого трябва да се страхувам повече. От майка ми или от главен инспектор Адамс.

Сам му се усмихна.

— Ако питаш мен, от майка ти.

Племенникът й наведе глава.

— По дяволите! По дяволите! По дяволите!

Сам не желаеше да оставя момчето само, но чувстваше, че е необходимо отново да се види с родителите на Саймън, преди нещата да се задълбочат още повече. Споразумяха се да го вземе от къщи в два и половина и Рики се съгласи бързо да опакова цялото оборудване, което събираше прах в бараката. Сам не се бе срещала със семейство Викърс от известно време и се питаше как ли се справят сега, когато истината най-сетне е разкрита.