Читать «Паяжината» онлайн - страница 135

Чембърс я погледна замислено за миг, после завъртя отрицателно глава.

— Не, съжалявам, Сам. Не съм чувал. Важно ли е?

Тя сви рамене.

— Не знам, Ерик. Наистина не знам.

Сам се върна в „Парк“ по-късно, отколкото бе очаквала. Екипът вече се бе събрал и Колин Фланъри потупа циферблата на часовника си с раздразнение.

— Извинявам се на всички, наложи се да закъснея.

Бързо се преоблече и се отправи към дисекционната зала.

Двата скелета вече бяха разопаковани и лежаха на две отделни маси. Застана до женския и погледна жалките останки на някога жизнерадостната млада жена. След няколко секунди хвърли поглед към Колин Фланъри.

— Всички кости ли са тук?

Той отвърна:

— Толкова, колкото можахме да открием, но мисля, че са повечето. Бяха заровени много дълбоко.

— Добре, хайде да започваме.

Приближи микрофона по-близо до устата си и започна коментара.

Експертизите отнеха целия следобед и част от вечерта. Когато най-сетне свърши, Сам бе напълно изтощена. Отиде до кабинета си и се строполи на стола. Том я последва и седна срещу нея.

Тя вдигна поглед.

— Всичко, което каза Ерик, е истина, доколкото мога да твърдя това. Единият скелет е на жена на около двайсет години. Ако се съди по нараняванията по гръдния кош, била е намушкана многократно, вероятно с ножа, който открихме в гроба.

— Вероятно?

— Прорезите по костите съответстват на острието, така че е повече от очевидно. Не бих могла да определя точно колко време са прекарали в земята. Някъде между четирийсет и шейсет години. Другият скелет е на мъж на около трийсет и пет — четирийсет години, който също е бил прободен смъртоносно. Не можах да открия доказателство, което да потвърди това, така че трябва да се доверим само на думите на Ерик.

— А какво е било оръжието?

— Вероятно същият нож.

— Нещо, което да е в противоречие с това заключение?

Сам поклати глава.

— Не, наистина няма. Белезите от пробождането са малко ниско разположени, но тогава хората не са били толкова високи. Като изключим това, нищо друго съществено.

Том остана замислен за миг.

— Мислиш ли, че той е убил момчетата?

Сам се поколеба.

— Всичките доказателства сочат това, но интуицията ми казва „не“.

— Интуиция, а? Спомням си, когато всички полицейски сили работеха по интуиция.

— Защо престанаха?

— Защото арестуваха не тези хора, които трябваше — усмихна се той.

— Намери ли квитанциите за компютърното оборудване?

Том кимна.

— И магазина. Поне за него каза истината. Кой друг мислиш, че би могъл да го направи?

— Това е твоя работа, не моя. — Сам сви рамене. — Просто те съветвам да не се заблуждаваш само защото вече си набелязал Ерик.

— Ще продължа разследването колкото може по-дълго. Но няма да сваля обвинението от Ерик.

— Въпреки това смяташ, че е невинен?

— Не казвам това. Мисля, че вероятно е невинен. Но не изключвам и други версии. — Той й се усмихна. — Не искам за втори път да се изложа при едно и също разследване.

— Какво ще кажеш за името му в Мрежата? Откри ли нещо?

— За това също казва истината. Поне официално е Бръмбар. Но не е изключено да има и още едно прозвище.