Читать «Паяжината» онлайн - страница 133

Адамс отново се намеси:

— Къде се срещате с партньорите си?

— В „Буутс енд Седълс“.

— Къде?

— Това е клуб за застаряващи гейове в покрайнините на града.

— Не мисля, че го знам.

— Вероятно не.

— Имали ли сте сексуални връзки с учениците си?

Ерик го погледна слисано.

— Не, никога. Естествено, би било неетично.

— Колко добре познавахте Саймън Викърс и Доминик Пар?

— И двамата бяха мои ученици. Саймън бе по-умен, но Доминик учеше усилено. Виждах ги веднъж седмично в църквата, това е всичко.

— Вие ли ги убихте?

Ерик погледна към Джон Гордън, който го посъветва:

— Не си длъжен да отговаряш, ако не желаеш.

Арестуваният отново насочи вниманието си към Том и го погледна право в очите.

— Не.

Адамс се взря изпитателно в лицето му, опитвайки се да прецени дали казва истината. Ерик отвлече вниманието му.

— Какво направихте с кучетата ми?

За миг въпросът свари Том неподготвен.

— Мисля, че са в приют за кучета.

— В кой по-точно?

Адамс не бе сигурен; всъщност, не се бе занимавал с това.

— Ще открия и ще ви уведомя.

— Моля ви, направете го, никога досега не са били далеч от къщи.

Главният инспектор се върна отново на темата.

— Убивали ли сте някога?

— Да, когато бях в армията. Човек е принуден, или ти, или те.

— Убивали ли сте с ръцете си?

— Когато се налагаше.

— Как го правехте?

— С нож, естествено.

— А удушаване?

— Няколко пъти, когато бях принуден. Оказа се по-трудно, отколкото изглежда.

— Както когато убихте Саймън и Доминик?

Гордън отново се намеси:

— Не си длъжен да отговаряш.

Чембърс кимна с разбиране.

— Не съм ги убил, вече ви казах.

— А какво ще кажете за самоделни бомби? Можете ли да ги правите?

— Да, това бе част от подготовката.

— Вие ли взривихте колата на Саймън Викърс, след като го убихте?

Гордън отново го предупреди.

Ерик извърна глава към адвоката си.

— Благодаря, Джон, вече ме уведоми за правата ми и съм ти благодарен, но винаги съм мислил, че полицейските участъци са местата, където се казва истината. Където се разкриват виновните, а невинните се освобождават.

Гордън леко кимна към клиента си.

— Кой ти каза това, Ерик?

Той отново се обърна към Том Адамс.

— Не съм правил бомби и не съм убил двете момчета. Можете да продължавате да ми задавате въпроси, но отговорът ще бъде един и същ.

В това време Гордън погледна към Адамс.

— Надявам се, че беше достатъчно ясно, главен инспектор Адамс!

Адамс продължи:

— Намерихме голямо количество компютърно оборудване в гаража ви. Можете ли да обясните откъде е?

Ерик Чембърс погледна с пренебрежение, разгневен от обвиненията и изпълнен с увереност.

— Първо, не беше скрито, с изключение може би от крадци. Второ, купувам го от голям магазин за стоки на едро в Ипсуич и получавам изгодна отстъпка от компанията, защото вземам големи количества.

— По намалени цени ли го пласирате на момчетата?

— Зависи какво разбирате под „намалени цени“. Продавам го на цената, на която го купувам. Не получавам никаква печалба, ако това намеквате.

— Как се казва магазинът?

— „Всичко за компютрите“. Намира се в голяма сграда и там се продава по-евтино, когато се купува на едро.