Читать «Паяжината» онлайн - страница 137

— Успя ли да проследиш от къде идва?

Компютърният специалист поклати глава.

— Опитах се, но онзи, който го изпрати, се оказа доста съобразителен и успя да ме прати на погрешна следа.

— Значи не е Ерик?

— Не съм сигурен. Както казах, не успях да разбера от къде идва. Между другото, той все още ли е задържан? — Сам кимна и Ръсел продължи: — Който и да е, със сигурност не е вчерашен. Ще бъде трудно.

— А получателят на съобщението? Има ли някакви координати?

— Никакви, дори потребителско име. И все пак това ни дава голям шанс.

— Какво имаш предвид?

— Ако отговори и потвърди уговорката, бих могъл да го проследя.

— Как?

— Има вероятност получателят да не е толкова умен, колкото подателя, и бихме могли да засечем уебсайта.

— Възможно ли е полицейските експерти също да проследят съобщението?

— Не ми се вярва, не са толкова добри. Ако бяха, нямаше да работят в полицията, нали?

Сам се усмихна на безкрайната му самонадеяност.

— Каза ли нещо на полицията за това?

— Както споменах, инспектор Уайт не можа да изкопчи всичко от мен.

— Можеш ли да го запазиш в тайна още известно време?

— В случай че получателят се обади?

Сам кимна.

— Добре.

— Благодаря.

Тя се наведе и го целуна по бузата.

— Имаш всичките ми телефонни номера, нали? Ако се добереш до нещо, обади ми се веднага, независимо колко е часът, става ли?

— Разбирам. Нали не възнамерявате да тръгнете сама по следите на този тип?

Сам енергично поклати глава.

— Нямам шанс, твърде опасен е, но искам аз да съм тази, която ще каже на Адамс кой е истинският убиец.

— Ще имам ли възможност да присъствам, когато това стане?

Тя широко му се усмихна.

— Ще видя какво може да се направи. Между другото, навъртал ли се е Енрайт тук напоследък?

— Не, от няколко дни не е. Може би е болен или е в отпуск.

— Добре, благодаря.

Сам се обърна и излезе от стаята.

На следващата сутрин Сам стана рано, твърдо решена да предприеме незабавни действия.

Джийн и Фред отново бяха на работа и се надяваше всичко да тръгне нормално. Отсъствието им я бе накарало да осъзнае колко много й липсват. Чувстваха се близки помежду си, което бе важно при всяка професия, но особено при нейната. Осигуряваха й спокойна работна атмосфера и тя оценяваше това. Благодарение на тях можеше да посвети цялото си внимание на съдебната патология. Рядко се налагаше да изпълнява досадни административни задължения.

Когато влезе в офиса, Джийн стана и посочи с пръст към кабинета й.

— Главен инспектор Адамс е вътре. Чака от около четвърт час.

Сам кимна. Помисли си, че само нещо много важно би могло да го измъкне от бърлогата му в този ранен час.

Том Адамс стоеше до прозореца и гледаше навън. Когато усети присъствието й, той се обърна.

— Здравей, Сам. Разбрах, че отново водиш свое собствено разследване.

Тя застана до бюрото си.

— Какво те кара да мислиш така?

— Всъщност моите шпиони във „Фицуилям“.

Сам трепна едва забележимо. Изглежда, не бе постъпила толкова съобразително, колкото мислеше.

— И така, защо посети Ръсел Кларк?

— За да му се извиня.

Не бе особено убедителна. Том я погледна малко озадачено.