Читать «Паяжината» онлайн - страница 134

— А къде са квитанциите?

— Ще ги намерите в голяма зелена кутия в бюрото ми, ако вече не сте ги открили.

Адамс се облегна на стола и се опита да смени тактиката.

— Господин Чембърс, погледнете на нещата от наша гледна точка. Вече открихме два скелета във вашата градина. Разказахте ни, че майка ви е извършила убийствата, но все пак това трябва да се потвърди. Аз издирвам убиеца на трима души, а поне двама от тях сте познавали добре. Едно от момчетата, Доминик Пар, вероятно е било изнасилено преди убийството. Потребител на Интернет с името Паяк е контактувал и с двете момчета. Въпреки че отричате, това е вашето име в Мрежата. Този така наречен Паяк им е предлагал евтино компютърно оборудване, а ние открихме във вашата къща голямо количество такова оборудване. Саймън Викърс и Джак Фолкънър, и двамата в добра физическа форма, са били удушени, след което телата им са били запалени, за да се прикрият доказателствата. Колата на Саймън Викърс е била взривена със самоделна бомба. Като се има предвид всичко това, мисля, че трябва да признаете, че с право сте заподозрян. И така, отново ви питам: вие ли убихте Саймън Викърс, Доминик Пар и Джак Фолкънър?

Ерик застина.

— Не, не съм.

Гордън неочаквано постави ръка на рамото му и прониза инспектора с очи.

— Мистър Чембърс отговори честно на всичките ви въпроси и не виждам какво ще постигнете с репресивния начин, по който водите разпита.

Адамс го погледна гневно.

— Мисля, че аз най-добре мога да преценя.

— Не, не сте прав. Мистър Чембърс, който е възрастен и уважаван член на общността, в която живее, бе разпитван достатъчно дълго. Струва ми се, главен инспектор Адамс, че всичките ви така наречени доказателства са само косвени.

— Като например скелетите в градината?

— Това е съвсем друго нещо и мистър Чембърс честно обясни за какво става въпрос. Както казах, що се отнася до другите убийства, доказателствата ви са само косвени и нямат никаква реална стойност.

Адамс се замисли за миг. След това се обърна към касетофона и каза:

— Разпитът завърши в един и двайсет и шест следобед. — Изключи го и се обърна към Ерик Чембърс. — Мисля, че приключихме за днес, мистър Чембърс.

— Означава ли това, че мога да си вървя?

— Не, съжалявам, налага се да останете при нас още известно време. Може би ще искаме отново да поговорим с вас за убийствата.

Ерик неспокойно погледна към Джон Гордън.

— Не се притеснявай, няма да те разпитват в мое отсъствие.

Адамс натисна един бутон отстрани на масата и в стаята влезе висок, строен полицай. Той му кимна и униформеният хвана Ерик за ръката и го поведе към вратата. Пътьом арестантът се обърна към Сам.

— Много съжалявам, че те въвлякох във всичко това, но наистина не знаех кого другиго да повикам.

— Няма нищо, Ерик, не се притеснявай. Мисля, че мистър Гордън добре ще защитава интересите ти.

Той кимна.

— Знаеш, че съм невинен, нали?

Сам поклати глава окуражително и когато Ерик бе поведен към килиите, внезапно й хрумна един въпрос. Не знаеше защо не се бе сетила по-рано.

— Ерик, чувал ли си за място, наречено Вирът?