Читать «Паяжината» онлайн - страница 136

— Мислиш ли, че някой друг би могъл да има достъп до неговите файлове? Искам да кажа, да използва компютъра на Ерик и свое име? Той не е особено предпазлив, нали? Държи ключа си под изтривалката. Всеки би могъл да влезе, да ползва неговата система и отново да излезе.

— След като разговарях с твоя приятел, мисля, че става дума за доста по-хитра тактика.

Телефонът на стената изведнъж иззвъня. Сам бързо вдигна слушалката. Веднага разпозна гласа на Ръсел Кларк.

— Би ли почакал така за момент? — Тя погледна към Том Адамс. — Ако това е всичко, разговорът ще бъде от личен характер.

Том кимна с разбиране.

— Ще се видим утре.

Той излезе и Сам продължи разговора:

— Ръсел, какво мога да направя за теб?

Хакерът развълнувано отвърна:

— Получих още едно съобщение, доктор Райън.

— Какво?

— От Паяка. Получих още едно съобщение.

Десета глава

Сам реши засега да не казва на Том за телефонния разговор с Ръсел Кларк. Може би не бе нещо важно и не си струваше да го обременява допълнително, докато трае разследването. Истината бе, че дори след като полицията бе поела случая, тя все още се чувстваше свързана с него и не бе доволна от начина, по който се отнасяха с нея.

Паркира близо до „Фицуилям“ и продължи пеша. Боеше се, че вероятно Чоки Уайт или някой от екипа му все още се навърта из колежа и ще я види да се прокрадва към компютърния блок. Заобиколи и влезе през задния вход, за да избегне портиерската будка и погледите на някои любопитни служители, които биха се почувствали длъжни да се обадят на полицията, по-специално Енрайт.

Ръсел Кларк седеше пред компютъра, както обикновено погълнат от работата си, но този път я чу и се обърна да я поздрави.

— Доктор Райън, чудех се колко време ще мине, докато се появите. За миг си помислих, че отново е някой от вашите приятели от полицията.

Сам му се усмихна приятелски и седна до него.

— Не са ми приятели. Значи вече са идвали?

Той кимна.

— За жалост да.

— Съжалявам. Казаха, че ще ми дадат възможност първо аз да разговарям с теб.

— Но не го направиха.

— Типично в техен стил. Надявам се, че не са те притеснили много.

Той сви рамене.

— Повечето се отнасяха добре, но онзи детектив Уайт е голям…

— Гадняр?

Ръсел кимна.

— Точно така.

Сам се усмихна.

— Какво му каза?

— Почти всичко. Съжалявам, беше много настоятелен.

— Но не ти стори нищо лошо, нали?

— Не, но описа много образно на какво ще бъда подложен. Беше достатъчно.

— Да, способен е на това. Каза „почти“, значи си успял да скриеш част от информацията?

Той повдигна вежди.

— Ще ви покажа, така ще бъде по-лесно. — Обърна се към компютъра и въведе няколко команди. — Вижте това.

Отдръпна се встрани, докато Сам гледаше в екрана.

Получих съобщението. Идеално. Ще се срещнем на обичайното място до вира в 11 часа вечерта.

Паяка

Когато престана да чете, вдигна поглед към Ръсел.

— Кога го получи?

— Няколко минути преди да ви се обадя.

— До теб ли е изпратено?

Ръсел поклати глава.

— Не, просто попаднах на него.

— Как?

— Всъщност и аз не знам. Проверявах за съобщения от и до Паяка, но не и в момента, в който това внезапно изникна на екрана. Наистина бе странно.