Читать «Паяжината» онлайн - страница 11

— Много ли е изгорял?

— Да. Това затрудни аутопсията. Знаеш как е, работила си по подобни случаи.

Сам кимна.

— Е, след като задоволи любопитството си, да се върнем на повода за този доста скъп обяд.

— Значи имаш скрит мотив?

Тревър я изгледа укорително.

— Не може ли един приятел и колега да заведе партньорката си в ресторант, без да събуди подозрения за задни мисли?

Сам се усмихна на обиденото му изражение.

— Явно подозренията ми са напълно основателни.

— Проницателна, както винаги. — Замълча за миг, след което изплю камъчето. — Възнамерявам отново да се оженя.

Сам бе по-скоро заинтригувана, отколкото смаяна от това признание. Напоследък Тревър не можеше да я изненада почти с нищо.

— Къде се запозна с щастливката, в родилното отделение?

Тревър се намръщи.

— Всъщност тя е радиографист в „Парк“.

— Да не би да е онази висока блондинка — Клеър?

Тревър бе смутен от ехидната й забележка и плахо кимна.

— Казва се Емили. Да, точно тя.

Сам поклати глава. Радиографистките бяха най-предпочитаните жени в болницата може би заради невинността, която им придаваха късите бели престилки.

— На колко години е?

Тревър сведе очи към чинията си, избягвайки неодобрителния поглед на Сам.

— На двадесет и четири. Но е доста зряла и препатила за възрастта си.

Навярно осъзна, че преувеличава.

— Дано е така. Кога е щастливото събитие?

— През юни. Решихме да се оженим през лятото. Скромно тържество в параклиса „Света Троица“, все пак, аз съм човек на години.

— Много романтично. А меденият месец? В клуб „Осемнадесет и тридесет“?

Чувството за хумор на бъдещия младоженец бързо се изпаряваше под язвителните нападки на колежката му.

— Поканих те на обяд, за да поискам съвет и да те помоля да влезеш в ролята на кум… тоест кума.

Поканата бе неочаквана и Сам едновременно се изненада и се почувства поласкана.

— Не зная какво да кажа. Не е ли по-уместно да предложиш това на брат си или на някой добър приятел?

Тревър й се усмихна.

— Ти си най-добрата ми приятелка, Сам.

Тя стана по-сериозна.

— Слушай, не мисли, че се опитвам да те поучавам, но сигурен ли си, че постъпваш правилно?

Когато сервитьорът донесе основното ястие, той поклати глава.

— Разбира се, че не, но бих искал да опитам.

— Разликата ви е повече от двадесет години.

— И какво от това?

— Много хора биха се почувствали засегнати, включително и ти. Какво мислят родителите й?

— Има само майка, баща й е починал преди няколко години. Мисля, че вече съм успял да я омая.

— Навярно имаш повече общи неща с нея. — Сам най-сетне остави ножа и вилицата си и го погледна снизходително. — Е, очевидно си взел твърдо решение.

— „Взели“, за да се танцува танго, са нужни двама.

Тя остана загледана в него няколко мига. Харесваше Тревър въпреки многобройните му недостатъци. От години бе неин приятел и довереник и я бе измъквал от доста неудобни ситуации. Най-сетне кимна.

— Да, бих се радвала да ти кумувам.

Лицето на Тревър засия. Наведе се над масата и я целуна.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб, Сам.

Комплиментът му я накара да се изчерви. Щом забеляза това, той шеговито подхвърли: