Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 41

През тези дни тя бе плътно заета с подготовката. Изучаваше обстановката, подготвяше си пътищата за отстъпление, легендата при евентуално задържане. Депутатът Кислевски не подозираше нищо и продължаваше да се суети, да си прави далаверите, да похапва в ресторантите и да спи с разкошни проститутки, а междувременно краят му неминуемо приближаваше.

Веднъж, докато извършваше редовното наблюдение над клиента, тя внезапно откри, че го следят. Сива волга с частен номер следваше депутатския мерцедес почти паралелно с москвича на Нина. Това я разтревожи, тя насочи вниманието си към конкурентите и даже забеляза как те разговарят с някого по радиотелефон. Трябваше да бъде особено внимателна, за да не привлече случайно вниманието им, но тя имаше опит и се справи. Неизвестните проследиха Кислевски чак до Измайловския парк, след което, отново провеждайки разговор с някого по радиото, направиха обратен завой и си заминаха. Заинтригувана, Нина излезе от колата и тръгна след разхождащия се депутат.

Той вървеше, съпровождан от телохранителите си, и при това съвсем не като на разходка, а бързаше. На територията на парка имаше някакво административно здание с ограда. Кислевски влезе вътре, след като размени няколко думи с пазача на вратата, а телохранителите останаха отвън. Той прекара вътре около час, излезе ядосан и даже се развика за нещо на телохранителите. Нататък денят му продължи по разписание.

Вечерта Нина набра от външен телефон номера, чрез който се свързваше с Феликс. Както обикновено, насреща имаше телефонен секретар и тя разказа за следенето на депутата, спомена номера на колата и описа къщата на територията на Измайловския парк. В момента, когато смяташе да затвори, неочаквано се включи Феликс:

— Ало, Бейби! Спри да ходиш след него, чуваш ли? В събота ще си е там със сигурност. Проверено е.

— Кой го следи? — попита Нина.

— Ще проверя, но това е от тези работи, в които не бива да се навираме.

— А сигурен ли си, че в събота няма да го следят? Не искам да ме засекат.

— Сигурен съм — измърмори Феликс.

Нина разбираше, че няма нужда да знае всички подробности по работата, но не можеше да понася да се натъква така на мълчалива стена. Разговорът с Феликс остави у нея силно раздразнение.

В четвъртък вечерта Аня изпитваше особено томление и когато уморената Нина се върна вкъщи вечерта, тя се реши да й сипе в чая стрита таблетка приспивателно. С някакъв вътрешен трепет тя си представяше картини на умопомрачителни усещания, предвкусвайки най-изисканата наслада. Нина изпи чая си машинално, обърна внимание на необичайния вкус, но не реагира. На масата спореха за това, трябва ли да се подава жалба срещу изнасилвачите или не. Аня горещо доказваше, че трябва, а Нина свиваше рамене и си мълчеше. Тя се почувства сънена и отиде да спи, а Аня остана да мие съдовете. Вълнуваше се като момиченце преди първата си среща, дори счупи една чаша.

Нина спеше. Спеше и след като Аня я целуна по шията, прегърна я и се притисна към нея. Тя не чувстваше как Аня лижеше тялото й с горещия си език, как се триеше в нея, наслаждавайки се на извратеното усещане за близост, как впиваше устни в зърната на малките й гърди и изпадайки в истерия, плачеше, забила нос в долната част на корема. Тя спеше, а Аня изпитваше непознато досега наслаждение, напълно обладавайки любимия човек.