Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 39

— Как се казваш, Дроздов? — попитах аз.

— Василий, другарю Турецки — отвърна той. — Може просто Вася.

— И с какво се занимаваше у вас в Свердловска област? — попитах аз.

— Борех се с престъпността — отвърна той с готовност. — Искате ли да ви разкажа как ме внедряваха в банда гастролиращи взломаджии?

— И внедриха ли те? — запитах аз, подозирайки, че това са фантазиите на провинциално ченге.

— Тъй вярно, внедриха ме — скромно склони глава Дроздов. — Аз им станах главатар. Колко награбихме — страшно е да си спомни човек.

— Как така? — не разбрах аз.

— Ами работехме, насочвани от стопанската милиция — усмихна се той. — Лотария с гарантирана печалба, с други думи. Сега лежат и едните, и другите. Тоест и обирджиите, и жертвите им.

— Според мен, Вася, теб затова и са те изпратили в Москва, защото си се преборил с цялата престъпност у вас в Свердловска област — казах аз.

— Не — въздъхна Дроздов. — В една област се оказах по-слаб, отколкото си мислех. С проституцията така и не успях да се справя.

Много ми се искаше да се разсмея, но достатъчно ясно разбирах палячовщината му и затова само го потупах ободряващо по рамото.

— Като ми дойде отпуската, Вася, и ще тръгнем заедно да се внедряваме в тази ваша проституция.

Тук той се разсмя, разкривайки се за момент, и се оказа наистина непосредствен и весел човек. Помислих си, че ненатрапчивата му клоунада излиза някъде от дъното на душата му, където извира хумористична жилка. И реших да приема новия оперативник заедно с целия му провинциален багаж.

10.

Връщайки се от работа в жилището на Нина, Аня вече започваше да се чувства у дома. Тя разбираше, че Нина няма винаги да бъде така търпелива и приветлива, но защо трябваше да се тормози за бъдещето? Възхищаваше се от Нина до преклонение. Беше искрено влюбена и не й се искаше да мисли какво би казала за това самата Нина.

Аня никога не се замисляше за повече от няколко дни напред и може би от това идваха и всичките й проблеми. Омъжвайки се едва на шестнайсет години, тя получи почти шоково разочарование от първата съпружеска близост и се разведе със също толкова неопитния си мъж още преди да навърши пълнолетие. Възпитана с еротичните сцени от чуждестранните филми, тя очакваше екстаз още от първите докосвания и след като не го получи, просто се изплаши. Още докато беше омъжена, търсеше удовлетворение в случайните връзки със състудентите от института й при това се сдоби с такава репутация, че я изключиха за безнравствено поведение. Вече след развода, останала сама в отделно жилище, имайки пълната възможност за разгулен живот, тя се укроти и започна да работи в някакво солидно учреждение, където я уреди баща й, разведен с майка й и отдавна женен за друга. Тя позволи на своя началник, солиден женен човек, да я съблазни, и той правеше любов с нея в служебния си кабинет през обедната почивка. Изобщо не го харесваше, но искаше непременно да го завлече, да му съсипе живота, да разруши семейството му. В лицето на този преуспяващ дребен чиновник тя отмъщаваше и на баща си, и на бившия си съпруг, и на всички мъже, които я бяха използвали. Но опитът не й стигна за значителна интрига и историята завърши с нейното уволнение. Баща й отново й намери някаква синекура и след кратко успокоение тя започна отново да си търси мишени, но тогава я хвана Льоша, който най-малко мислеше как да й достави удоволствие. Той я владееше не толкова в леглото, където тя така и не успяваше да преодолее уплахата си и само се преструваше на задоволена, колкото, мачкайки волята й. Доставяше й наслада, като ежедневно я унижаваше и потискаше. Тя смътно съзнаваше, че не е хубаво да получаваш удоволствие от това, но какво да се прави, щом й беше приятно. Даже когато той пред очите й шибаше дебелата Надюха, тя изпитваше не болка, не обида, а възторга на унижението. А когато я биеше, се случваше нещо подобно на онзи екстаз, за който мечтаеше.