Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 42

Впрочем на сутринта Нина почувства нещо, защото поглеждаше Аня с подозрение. Преди да отиде на работа, Аня приготви кафе, направи пържени филийки, даже успя да измие пода, а Нина я наблюдаваше мрачно и се опитваше да разбере какво е станало.

Аня се облече и се наведе да я целуне.

— Това е, аз тръгвам.

— Чакай — каза Нина прегракнало. — Донеси ми вода.

Аня донесе чаша вода, подаде й я, и Нина каза:

— Седни, Аня.

— Нинуля, закъснявам — жално каза тя, но седна.

Нина я гледаше втренчено.

— Мислиш, че спях ли?

Аня страшно се изплаши.

— За какво говориш?

— Говоря за миналата нощ — каза Нина. — Не ти ли стига, че любовниците ти ме изнасилиха, ами и ти реши да вземеш участие?

— Нинуля, мила… — смънка Аня, чувствайки, как на очите й се появяват сълзи.

— Аня, това е гадно — каза Нина с гримаса.

— Извинявай… — измънка Аня.

— С какво ме упои?

— С приспивателно — призна Аня. — Това не е опасно, аз самата често го използвам.

— Но защо?

Аня не издържа и се разплака.

— Не разбираш ли? Аз… Аз те обичам!… — Тя зарида.

Нина я гледаше с неподправен ужас, както се гледа прокажен.

— Никога няма да мога да го разбера — каза тя.

— Няма вече — изхлипа Аня. — Честна дума, Нинуля… Само не ме гони, моля те! — Тя ридаеше горчиво и безутешно.

Нина нямаше желание да я утешава. Тя действително бе смаяна. В тежкия нощен сън чувстваше, че някой я мачка, целува и лиже, но нямаше сили да се събуди и да спре този ужас. Едва на сутринта, спомняйки си нощните преживявания, тя изведнъж разбра какво е станало, че всички тези упражнения са били любовните излияния на плахата и трогателна Аня. Че това момиче, което би могла да убие с един правилно насочен удар, я е използвала като надуваема кукла за насладите си. Не можеше да го разбере, не изпитваше нищо, освен отвращение, но гледайки плачещата Аня, не се решаваше да я изгони.

— Добре, тръгвай — каза тя с въздишка. — Довечера ще говорим какво да правим оттук нататък.

— Нали няма да ме изгониш? — попита Аня с надежда.

— Ще видим — каза Нина. — Хайде тръгвай. Че ще вземат пак да те изхвърлят от работа, после какво ще правиш…

Аня й се усмихна жално, избърса се с кърпичка, стана и си тръгна с наведена глава.

Нина взе душ, облече се и седна да закуси. Нощните преживявания я напуснаха като досадна дреболия, а трябваше да се мисли за утрешния ден. Утрешният ден беше събота.

Звънна телефонът и тя вдигна слушалката. Тук обикновено й се обаждаше или Феликс, или някой по погрешка.

— Да?

— Шести вариант — дрезгаво произнесе Феликс. — Бързо и чисто.

Той затвори, а Нина продължи известно време да слуша кратките сигнали, опитвайки се да разбере какво може да е станало. Шести вариант означаваше само мястото на среща, а споменаването за чистота предполагаше повишена бдителност, но не беше прието да се правят открити срещи един ден преди акцията. Това значеше, че откритата от нея предишния ден опашка е усложнила ситуацията по някакъв начин.