Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 40

Но все пак трябваше да признае, че Льоша прекалено лесно я прецени и презирайки я вътрешно, се гавреше с нея, с чувството й, със сладкото очакване на болката. Започваше да осъзнава, че животът с този човек ще завърши с трагедия, а той със сигурност не би позволил нещастието да настигне него. Значи щеше да й се наложи да страда, и при това немалко. Точно затова появата на Нина за нея беше светъл лъч. Нощем, притискайки се към спящата Нина, Аня усещаше истинска страст, до сълзи й се искаше да я гали, да я целува и да я милва, но нямаше опит в женската любов, а и се боеше от реакцията на Нина. Беше й приятно да е под волевия натиск на Нина, но не искаше да я загуби. Любовта й си оставаше несподелена. И дори когато се случи онзи кошмар с изнасилването, когато тя самата като че ли предаде любимата си, всъщност й се струваше, че това е и за да разтърси Нина, да й докаже колко е гадна мъжката любов и по този начин да насочи вниманието й към нея, търпеливата и смирена Аня.

Нина смътно усещаше нарастващото привличане от нейна страна и след първото чувство на отвращение дори успя да свикне с необяснимото раболепие на Аня, към уж случайните й докосвания, към целувките по бузата. При това тя още помнеше ласките на любимия си съпруг и дори в мислите си не можеше да се приближи към тази тема. За нея Аня беше болно и развалено момиче, а и бременна отгоре на всичко, така че много неща й бяха простени. Нина си имаше работа, която я поглъщаше изцяло, и нямаше за кога да се разсейва с дребни неприятности. Даже зверски изнасилена, тя не предприе никакви мерки, отлагайки ги за после, за след работата.