Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 37

— Благодаря, Серьожа — казах аз. — Това е много важно. Само че защо си се захванал с допълнителна работа, без да уведомиш ръководителя, тоест мен?

— Дроздов ми се обади сутринта вкъщи — поясни Семенихин. — Не можех да изпусна такъв случай.

— А Грязнов знае ли?

— Разбира се, нали той ни насочи натам.

Докато аз се готвех за светското събитие, момчетата работеха. Чак ми стана неприятно от това и казах:

— Както и да е, за Краснодар ще трябва да замина аз. Дроздов е гений, казваш?

— В своята работа — поправи се Серьожа. — Но е много своеобразен при общуването с околните.

Кимнах.

— Значи точно той ще дойде с мен. Ще пообщуваме.

Тръгнахме си първи от вечеринката, защото състоянието на Ирина ни оправдаваше, а Лариса и Жак ни изпратиха. Жак ми отдаде чест на сбогуване, като допря два пръста до периферията на широкополата си шапка в стил „Б.Г.“ и се изпъна като струна, а Лариса се разцелува с Ирина. Всичко беше много мило, но малко се срамувах за подозренията си.

Прекарахме неделята в разходка из града и Ирина сама предложи да се отбием у Меркулови. Едно време тя учеше Лида, дъщерята на Костя, на основите на музикалната грамотност. След редица съвместни приключения Меркулов я смяташе едва ли не за роднина. Звъннах на Костя от автомат и Лида, която страшно се зарадва на обаждането ми, каза, че го няма, извикали го на някаква извънградска среща на високо равнище. Обсъдихме тежката участ на нашето отговорно чиновничество, но аз отмених визитата. Когато се върнахме вкъщи, се обади самият Костя.

— Защо не изчакахте? — питаше той със съжаление. — Толкова отдавна не съм виждал Ирина, пък и Лидочка щеше да се зарадва.

— В положение сме — напомних аз, чувствайки, че използвам този коз прекалено често. — Нищо, това беше редовната разходка на малкия хипопотам. — Ирина незабавно ме прасна по тила за това определение. — Но исках да докладвам, че следствието не дреме.

Разказах му за находката на Семенихин и Костя разбра всичко както трябва. Изобщо рядко имахме разногласия по провеждането на следствените действия.

— Въпросът е, свързан ли е този „Макаров“ със „стрелците“? — каза той. — Може би е случайност?

— Чакай, дай първо да се оправим с краснодарската история. Трябва да изясним кого са убили там, защо и кой е замесен.

— Ела утре сутринта — каза Костя. — Но наистина сутринта, а не към дванайсет. Утре ще ми се изтърсят едни французи, няма защо да те виждат. В понеделниците си особено изразителен.

— Винаги съм изразителен — казах. — Но утре смятах да ходя в Краснодар.

— Ще успееш — измърмори Костя. — Поздрави жена си и майка си!

Поздравих майка си, когато вечерта закарах Ирина на вилата. Времето беше отвратително, не исках да се връщам в тъмното по хлъзгавия път и останах там за през нощта. Половината нощ Ирина ми излага съмненията си относно предстоящия процес на детераждане и ми се наложи да го изтърпя, защото помнех за влиянието на нервното състояние на майката върху психиката на детето. Даже и да не го помнех, тя ми напомняше не по-малко от два пъти на час. Заспах с мисълта, че новороденото същество трябва да е оградено от възможните кавги на родителите, разгорещените им спорове или повишения тон. Остро ми се прииска да се родя отново.