Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 29

Старчето с такова забавно име кимна разбиращо.

— Да, чувал съм за тези складове. Това не беше кой знае каква тайна в комитета, нали разбирате. Американците също складират наше оръжие, голяма работа… Искате да научите адреса, така ли?

— Това надали би ни помогнало — каза Костя Меркулов. — По време на реорганизацията там всичко така се е объркало, че сега човек не може да се оправи. Бихме искали данни за хора, Леонард Терентиевич. Кой и как е отговарял за всичко това, какво се е предполагало да се прави с това оръжие, какви мерки са били предвидени за извънредните случаи и тъй нататък.

Старецът смешно сбърчи нос и си пое въздух. Усмивката, която последва, бе хитра и весела.

— Константин Дмитриевич, аз съм стар, извинете ме за грубата дума, комунист и с мен може да се говори открито. Вие да не би да подозирате комитета, че е подготвял предварително престъпни бази?

Не бях съвсем съгласен с това, че старите комунисти са опора на откритостта, но старецът гледаше в корена на нещата. Толкова дълбоко не гледах дори аз.

— Смятате го за невъзможно? — внимателно попита Костя.

— В комитета нямаше нищо невъзможно — сухо отвърна ветеранът. — Но даже и да се е готвело нещо подобно, степента на конспиративност би трябвало да е повишена.

— Вероятно е било точно така — каза Костя, — ако се приеме вашата версия, Леонард Терентиевич. Но са възможни и други варианти. Например престъпна небрежност или просто продажба на държавно имущество.

Собко пак се закиска:

— Вие, господа прокурори, хич не обичате комитета, а? Не ми оставяте кой знае какъв избор — или криминален заговор, или престъпна небрежност. Ами ако не е нито едното, нито другото?

— Тоест? — не разбра веднага Меркулов.

Тъй като самият Собко многозначително мълчеше, счетох за уместно да изкажа разбирането си:

— Леонард Терентиевич иска да каже, че оръжието продължава да се намира в сигурни ръце, нали така?

Но дори подсказването ми не предизвика реакция у него и Собко помълча още половин минута, внимателно гледайки Меркулов. Като че ли го хипнотизираше. Накрая сведе глава и проговори:

— Въпросът е какво може да се смята за сигурни ръце. Има най-различни мнения, както сигурно знаете.

— Но оръжията се използват — напомни Меркулов. — Регистрирахме вече шестнайсет жертви!

— Нали не смятате, че пистолетите на склад са били десетки — каза Собко. — Шестнайсет изстрела — това не е даже и капка в морето. Ставаше дума за тонове.

— Тоест имаме шансове — криво се усмихна Меркулов.

Старецът спокойно измъкна носната си кърпа и се изсекна.

— Мисля, че става дума за извънслужебна инициатива — произнесе той. — Напълно допускам, че някое от лицата, облечени с доверие, в трудния момент на разпадане на славното ни съобщество… — Той леко се усмихна и поясни: — Имам предвид Комитета за държавна сигурност, както разбирате. И тъй, спокойно би могло да стане така, че някой да е спасил тези складове от разграбване в момента на разруха. Разбирате ли ме?